63 000 ШВЕДИ ПРИНУДИТЕЛНО СТЕРИЛИЗИРАНИ ”НОВИЯТ ЧОВЕК” И СЛУЧАЯТ „МЕРТА”

за фон на фрагменти от нашия частен случай...
или
Помооооощ!! Опитваха се да ме стерилизират през 2008 г. в Швеция а днес наказват  децата ми отново финансово

с глад и мизерия!
   
Снимка от филма "Новият човек" ("Ден ниа меннисшан")


Принудителната стерилизация е едно срамно петно в шведската история за което няма да намерите лесно исторически, писателски или журналистически материали. Този период от шведската история няма да откриете дори в гордите шведски учебници за шведските ученици в което и да е ниво на обучение.  

• През 1934 година шведският Рииксдоог решил да въведе първото си законодателство за принудителна стерилизация.

Законът не бил премахнат до 1976 година! За този период били принудително стерилизирани 63 000 души, повечето от които – жени.
 

• Законът гласял, че стерилизацията би трябвало да се извърши доброволно.

Шведският менталитет и култура са обаче често ”алергични” към думичката ”доброволно” – на практика се отнасяло за собствено желание под принуда.



На снимката:

Четвърти и пети от ляво надясно на първия ред: респектираните в шведското общество расисти-интелектуалци  сем. Гуъннар и Альва Миирдоол.

Зад целия закон се криели расово-биологически мисли. На считаните за бавноразвиващи се не бивало да се предостави възможността да създават собствени деца. Гуъннар и Альва Миирдоол писали:   ”от никаква гледна точка не може да се защити тезата, деца да се раждат у бавноразвиващи се родители. Всеки случай е един случай в повече.”   Целяли също така възпрепятствуват епилептиците да създадат потомство.  

• През 1997 година серия статии в шведския вестник “Доогенс Ниихйетер: се оказала встъпителна в, за пръв път, обръщане на общественото внимание върху скандала. На тази черна скривана десетилетия страница от шведската история обърнали за пръв път публично внимание и шведското правителство започнало разследване по въпроса. Решили да обезщетят потърпевшите лица със 175 000 щведски крони обезщетение. 2 300 молби последвали решението, на 1 600 от които разрешили парична помощ.
• Но само 6 години по-късно решили отново да сложат капак на неприятния за нацията имидж. Още през 2003 година това учреждение което щяло да изплаща парите било закрито, което било и повод за дебатиращите да считат случката за още един пример как шведските учреждения подтискат неприятностите, за да ги забравят или поне – изпратят в Трета Глуха.

 
„НОВИЯТ ЧОВЕК” И СЛУЧАЯТ „МЕРТА”
Режисьорът Клаус Херрйе се двоумял и колебаел дълго време преди да се захване с направата на филма си за тъмното време в шведската история.
  Още докато правел дебютния си филм финландският режисьор Клаус Херрйе чул да се говори за проекта ”Новият човек”. Сценаристът Шйел Сунсштйед го базирал върху преживяванията на мнозина от неговите роднини претърпели принудителна стерилизация.   Когато помолили Клаус Херрйе да режисира филма, в началото той казал – не.
  - Темата беше трудна. После се оказах с шапка в ръце за да питам, дали все още разполагам с възможността...   Сюжетът на филма се разиграва през 1951 година и в него се разказва за момичето в пубертетна възраст, Гертруд. Тя е най-старата от братята и сестрите си, тя роптае и я принуждават в ”анстальт”, където стерилизират хора. Ролята на Гертруд прави Юлия Хйеборй.   - Избрах непознати артисти поради две причини. Преди всичко, защото разказваме за забравени хора. Тогава не можем да използуваме познатите лица. От части и заради търсенето ми на автентични хора. Те не би трябвало да са перфектни, те би трябвало да са едновременно красиви и неатрактивни.   Изходната точка за Херрйе и всички, които работели с филма му, била да се опише голямото посегателство и насилие.   - Но аз виждам, че имаше и план на деня, жесток, но също така планиращ доброто. Желаели да сторят добро, но направили лошо. Много от потърпевшите били хора – малко на границата, това били тези, които не могли да се издържат сами, и тогава учрежденията решавали да пристъпят към алтернативата.   Премиерата на филма ”Новият човек” (”Den nya mдnniskan”) е на 23 февруари 2007 година.   Предлагам й портрет от близо, публикуван в номер 8 на популярното сред шведските семейства (и евтино) списание за дома и семейството ”Ика Куриирен”:     «Мъчното винаги я е съпътствувало. Но 77-годишната Мерта Ерикссон не можела да си роди деца. Когато била на 16 години я стерилизирали против волята й. По-късно в живота тя се сдобила с бленуваното – с огромно семейство.   Миризмата на кафе и на новоизпечени кифлички (”виинербрйед”) се разнася над вилата й в Леппе, на север от Вингоукер. Тук живее Мерта Ерикссон и съпругът и Леннартч и тук разполгат с чудна гледка над Хйеллмаррен. Семейните снимки красят стените. - Това са моите деца. Понякога разговарям също така с тях, казва Мерта предпазливо.   Тъгата съществува все още. Тъгата за никога не родените собствени деца. Когато Мерта била 16-годишна била щампована за недоразвита, ”фъерсштондсхандикаппад” или ”фемма”, както ги наричали, натикали я в учреждението и я подложили на принудителна стерилизация.   - Дали съм горчива? Понякога съм, особено когато идват периоди, когато се говори и пише много за това, коментира тя.   Защото тя не е сама. Мерта дели историята си с над 63 000 други шведи, стерилизирани против волата им в средата на двадесетия век. Самата Мерта си спомня подробности до датата, какво й се случило преди много десетилетия.   Мерта израстнала с родителите си и 16 братя и сестри в провинцията в Хелсингланд. Училището било трудно време за нея. Тя не се вписвала някак си в общата картинка. Била принудена да повтори класа защото не могла да говори чисто и започнала да работи едновременно с учението.

И така всичко започнало, както обикновено става и днес в шведската провинция. С една любопитна съседка, която имала оргел. Един ден тя попитала Мерта дали Мерта общува с момчета. - Да, всяка вечер с нов, отговорила Мерта раздразнено. И тогава, както и днес, било лесно да подадеш оплакване (днес аз като емигрантка съм обект на десетки такива оплаквания годишно от съседки, учителки, социал за най-малкия повод и тази история ми помага да разбирам историческите причини зад подобно хистерично народно движение да ”натопиш” този който не ти харесва и се различава от теб в Швеция.).
 
И така съседката натопила Мерта пред Съветът за отглеждане на деца (Barnavеrdsnдmnden).   Извикали Мерта за разпит. Но тя отказала да отговаря на въпроси и Barnavеrdsnдmnden я класифицирал за умствено недоразвита.

Родителите й не могли да сторят нищо (както и стотиците днешни шведски родители, чиито деца шведските учреждения прибират за незначителни смешни ”провинения”).   Когато персоналът на учрежденията почукал на вратата само майката била у дома. Те я притиснали и изисквали от родителите на Мерта да подпишат един документ, където давали съгласието си момичето да бъде прибрано в ”анстальт” за принудителна стерилизация. Да отговаря на съседката си – кощунство!
- Те казаха ”Подпиши, това е за най-доброто на момичето, тя ТРЯБВА да бъде стерилизирана!” – Накрая мама подписа с двете си имена, разказва Мерта.   Последвали нови разпити, където изморявали Мерта, докато не признала, че те имали право, и че тя действително общувала с момчета, за да я оставят на спокойствие.   Само седмица по-късно пред къщата на родителите й спира кола. - Борнавоордснеемнден ме наблъска в колата. Тръгнах само с тия дрехи на гърба ми, не ми дадоха право да взема нищо със себе си.   Мерта попада в Дома за грижи и работа (Воорд ок арбйесхйеммет) Бергоуса в близост до Марийефрйед. След няколко месеци тя била закарана в болницата в град Ескиилстюна където я стерилизирали.
- Крещях и казах че никога не съм имала полово сношение с никого. Но лекара само ме хока да трая.   Операцията й причинила непоносима болка и оставили Мерта да остане да лежи в болницата в продължение на цял месец. Последвала още цяла година в Дома за работа (Арбйестхеммет) в Бергоуса преди да получи работа в едно семейство. - Тогава срещнах 10 години по-голямо момче, казва Мерта и се усмихва.   Но обвинението към Мерта, да е ”фем-фемма” си останало. Попът отказал да ги венчае. - Тогава отидох до доктора за да измия щамповката.
Той ми постави маса въпроси, на които успях да му отговоря! Та нали бях учила в Хермодс! - Отивай си у дома, време е за домашен отпус, каза доктора. И аз извиках: ”Ура, не съм луда!”   В началото Мерта била неспокойна, дали съпругът й щял да възприеме новината, че не могли да имат деца. Но те живяли заедно в Кунгсйер чак до смъртта му през 1996 година.   Година по-късно Мерта среща своя сегашен съпруг Леннартч. - Решихме скоро да се преместим в Леппе. Тук ни е близо до дъщерята на Леннартч и три внуци, които живеят в Кумла.   Личи и, че Мерта е горда и радостна с голямото си семейство. Тя сочи и говори оживено за внуците си на фотографиите висящи по стената. - Това е дъщерята на Леннартч Улриика, и тук малките момиченца Емма, Евелиина и Ханна, казва тя.   След повече от половин столетие Мерта получила един вид компенсация. През 1999 година й изплатили 179 000 крони в обезщетение от шведската държава. Днес тя е била гръб на трудните години и се радва на новия си живот. - Простила съм на всички, които ме нараниха. Самата аз вярвам в Господ. Той ме подкрепи през всичките тези години.»     Режисьорът на филма и една от артистките в главните роли, се надяват да стартират обществена дискусия, да вентилират колективната съвест за да инспектират отделните шведи собствените си родове – най-вероятно е всеки от тях да има майка, баба или леля, извършвала принудителната стерилизация. Същевременно с това, режисьорът на филма пише и документална книга на същата тема.   Логично е да се запитаме: защо и как; как все пак е възможно в неутралната, демократичната, толерантната Швеция се е случило всичко това. Според режисьора на филма, отговорите са преди всичко три:  

1. «основният стожер, на който принудителната стерилизация се крепела, била расовата хигиена и арийския ”положителен” идеал за ”новия човек”, който формирали.
2. стерилизирали от ”милосърдие” горките бедни хора.
3. стерилизирали за да спестяват обществени средства: общините не били съгласни да изплащат детски на семействата с 10 деца.»

     
Отнася се за една неприятна тема дори за съвременните нови шведски поколения, по която няма желаещи за разговори (а иначе шведските дискусии са световно явление, шведите са един ”дискутиращ” народ). Но когато фактите говорят и Боговете мълчат. Документите в Държавния шведски архив – ”Рииксаркиивет” са немите свидетели, надживели превратността на времето, чрез които можем да надзърнем в една мракобесна тъжна епоха – с апогей през 1947-48 година.   В крайна сметка режисьорът се надява да отприщи дискусионната енергия, коментирайки в 16.40 часа в телевизионното студио SVT1 в програмата ” Добро утро, Швеция”:     «Интересно е какво се премълчава днес и какво ще бъде извадено на бял свят след 30 години. Мога да се опитам да отгатна, че се касае за емигрантите, заради чиито езикови ограничения ги смятаме за глупави в главата и днес шведското общество е разделено на първа, втора и така нататъка класи хора.»     И когато режисьорът и прима-актрисата се разприказваха и извадиха да перат ”черната риза”, дойде разбира се „най-подходящото” време на водещата предаването да ги прекъсне точно в разгаря на оживения разговор.   А дали пък не съжаляваше, че изобщо им беше дала думата?



Превод на текст от снимката: Табела "Грижи за семейството и индивида",
текст от карикатурата: "А къде другаде може да намерим една държавна работа, където да избегнем отговорността и да не отговаряме пред гражданите... въобще... и изобщо!!!"


«СТЕРИЛИЗАЦИИ В НАРОДНИЯ ДОМ МАЙЯ РУНЦИС Урдфронт
Прочетено от Пиерр Гилли     «През 40 години са стерилизирани 63 000 души в Швеция. От тези 95 процента са жени. Липсата на обществен дебат около това е мотивирала Майя Рунцис да напише дисертация за възникването на шведските стерилизационни закони и за тяхното прилагане. Стерилизациите в народния дом касаят годините 1935-75, когато Швеция в отношение към своето народно количество стерилизирала най-усърдно от всичките западни държави.   Рунцис анализира как някои граждани, най-често тези, които са били в нужда от финансова помощ от държавата, са обработвани от учрежденията и от избранниците на народа (депутатите). Писателката се противи на развито-позитивистичната школа, която гледа на държавата с висок стандарт, като на нещо, което е възникнало посредством натиска отдолу. В духа на Мишел Докоу тя анализира дейността на държавната социална дейност от перспективата на нейния контрол над гражданите, връзките между държавата и индивида.   За стерилизационна политика са агитирали от различни направления и поради различни причини в началото на века. Консервативните и националистите са били изплашени от индустриализацията и от пролетаризирането, пише Рунцис. Те смятали, че решението на това е било стерилизация - с цел да подобряват националната генетична чистота. Съществували обаче и феминисти, които желаели да попречат на подновените аборти и на влошаването на социалната ситуация на майките. Радикалните гледали на стерилизационния инструмент като на средствво за рационално и научно подобряване на обществото.   Централно понятие в стерилизационната политика било обозначениеето „синнессльое” („муден в главата”). „Мудността в главата” се определяла според социалното поведение на лицето преди всичко,, отколкото по някакви медицински критерии – твърди Рунцис. Въпреки, че било по-рисковано да се стерилизират жени, отколкото мъже, и че съществували значително повече мъже, отколкото жени в институцията, които били класифицирани като „мудни в главата” („синнеслйъя”), то най-често жената била тази, която била стерилизираната. Освен това стерилизациите били извършвани най-често във връзка с аборти, което съдържа още един рисков фактор.   Наследствените биолози твърдели, че социалните и моралните свободи се кореняли в ментални болести. След като те се разглеждали като наследствени, то решението на този проблем била стерилизацията. С идването на власт на сусиолдемукроотерна (социал-демократите – бел. прев.) ораторите за стерилизацията започнали да използуват социал-профилактичните причини. Вече важало децата да бъдат предпазени от един лош старт посредством да бъде попречено на тези, които обществото разглеждало като потенциално лоши майки, които да си родят деца. Друг един мотив бил да се предотвратят разходите за минуса в касата на обществото. Наследствено-хигиеничните причини били оттластнати назад, тъй като им липсвала достатъчната научна основа, твърди Рунцис.   Рунцис обяснява стерилизациите като резултата от едно патриархално общество, където антисоциалните и антиконформистките граждани били щамповани като по-малко стойностни. Тъй като мъжът бил нормата, то над жената оценката падала по-тежко, отколкото над мъжа, смята Рунцис. Затова могли с лекота да бъдат класифицирани за „мудни в главата” петнадесетгодишните момичета, които имали проблеми с концентрацията на конфирмационното преподаване, и говорели без да се срамуват пред учителите си за своята сексуаланост, или които прекарвали времето си на танцови забави, и да бъдат стерилизирани. Затова могли също така да стерилизират съпруги на алкохолизирани мъже, или мъже, които не могли да издържат семейството си, твърди Рунцис.   Но не приликите с нацистките стерилизации или расово-биологическите, расово-хигиеничното мислене, което е страшното и заслужаващото размисъл около шведските стерилизации. Заслужаващото размисъл в работата на Рунцис е това как грешния обществен курс в младата шведска демокрация с вътрешни домашни сили довел до стерилизационните закони и до начина, по който те били прилагани.   Със социалдемокрацията била подменена и либералната правова държава от модерната дъжава на стандарта, където най-доброто на държавата и сумата от най-доброто на всичките индивиди сбрани заедном получила предимството, твърди Рунцис. Звучи убедително след като сте прочели дисертацията на Рунцис („овхандлинг”), но колко истина има във всичко това? Колко либерална била Швеция преди социал-демократите да дойдат на власт? Или до колко патриархално било всъщност това общество, върху което започвали да строят народния дом? Юридическите експерти, на които не разрешили да участват в тези съвети („немндер”), където щяло да се решава около стерилизационните случаи, както каза и Рунцис, още по-рано били критикували методите на лечение в психиатрията и твърдели, че те били заплаха против правовата сигурност. Може би акциите на либерализма паднали общо взето в същия такт с който доверието в науката растяло.   Този стерилизационен закон, който бил приет през 1934 година бил насочен единствено към правово способните, пише Рунцис. „Мудните в главата” могли да бъдат стерилизирани посредством решение от двама лекари.  Тъй като някои лекари били по-склонни, отколкото други да решават за стерилизация, то се смятало, че съществувал риск от престъпление против правата на индивида. През 1941 година стерилизационния закон щял както да регулира дейността, така и да облекчи стерилизацията на отделни хора.   В новия ред решението било взимано централно от един малък елит лекари и еугеници. Юристите били прескочени извън процеса на взимане на решението и получили правата единствено да коментират законите когато те били оформяни, пише Рунцис. Интересното в новия закон било това, че именно на общинско ниво обладавали знанията за социалната ситуация на лицето и за проблемите, които били изисквани за неговото приложение. Инициативата за стерилизацията била подета, следователно, от едно голямо количество хора на местно ниво. Локалните политици и общинските социални работници били хора без знания за наследствената биология и психологията, но желаели между другото да намалят разходите за помощ на бедните, твърди Рунцис.   Стерилизации в народния дом е едно отлично разследване на една утопична идилия и нейните последствия. То показва как едно патриархално общество с амбиции да се занимава със социално инженерно изкуство по време на четиридесет години систематично се саморазправяло с най-слабите в обществото. Рунцис смята, че стерилизационните закони прекратили, защото цивилното общество набъбнало. Претенциите на държавата да решава които са стойностните хора за да станат родители отзвучали когато например били образувани първите родителски обединения.   Дори картината на Рунцис за патриархалното социал-демократическо общество да е вярна, то в своята му цялост строителството на народния дом съдържа фриволни страници, които в края на краищата окончателно не извиняват, но добре добре нюансират преценката. Шведският принцип на гласност („офентлигхйетспринсиипен” – бел. прев.) и „всеобщото право” („аллемансреттен” – бел. прев.) – тези абсурдни свободи за либерални държави като Великобритания – са пример на това, че наследството от шведския народен дом е със значително повече на брой дъна, отколкото може да създаде впечатление едно изследване на стерилизационната политика.»

FOLKET I BILD / KULTURFRONT 7/99
i   n   t   e   r   n   e   t   u   t   g   е   v   a   n    





"Едно куче и да не е лудо - ако го навикат, ще полудее"

Българска народна пословица
КОМЕНТАРЪТ НА МАРИЙКА:
Най-после намерихме за самите нас в семейството ни, логично обяснение с корен в историята - от къде идва традицията, автоматичното прилагане на клишето, че всички имигранти са идиоти, психопати и „мудни в главата” (например, това днес все още цари като гражданско всеобщо отношение към говоренето с акцент от емигрантите – поне според режисьора на филма „Новият човек”, все още днес в Швеция се гледа като на „мудност в главата”). Езиковите проблеми се смятат за ментален недък – общо приложимо към имиграцията в своята си цялост в Швеция до днес»

Така и в случая на Марийка, която бе нова в квартала-гето Долаберй в гр. Уддевалла през 2004 г. Всичките й срещи с местни хора, по нареждане на местната социална служба, резултираха в негативно отношение към нея.


Снимка (премахната поради лични съображения за сигурност в Швеция)

1989 г. Марийка в каталога за фотомодели "Нюфейсис, Гьотеборй".

2 години преди това, през 1987 г. софийският режисьор А. Х.я спира в центъра на София съвсем непозната му пешеходка, именно заради външността й и без да се замисля веднага й предлага да играе главната роля на Елиза в "Пигмалион" в аматьорския му театър. Марийка играе на театрална  сцена цял сезон в пиесата.

Години преди това Марийка е спирана от фризьорка, която я кани за свой модел за коса да участва в разни фризьорски състезания документирани  в албумите в община Монтана.

В България все още никой не намира Марийка за "идиот"  (нито й е изразявал подобни обиди), а  все още й правят комплименти, че е добре изглеждаща жена на средна възраст.


Например още преди да се представят част от учителките в местното начално училище на децата й я обиждаха от вратата, а инфекциозният главен лекар д-р У. Щ. и дижурна инфекц. лекарка д-р П. я обиждаха "Признай че си идиот", "Ти си луда в главата". Марийка била шокирана, защото като бивш фотомодел и артист, е играла на сцена и няма проблеми все още след 40-годишната възраст с външността си. Външносстта й не издава никакви психични проблеми, които тя няма и не е имала. 





ТЕКСТ КЪМ СНИМКИТЕ ОТ ФОТОКОЛАЖА:

1989 г. е. Марийка печели 2 състезания по красота "Мис Уддевалла" и "Мис Гьотеборг" в състезанята за фотомодели "Мис сити". На основата на тия дадености 30-тина наговорени от инфекциозния лекар д-р У. Щ. и психотерапевта д-р Д. Б., медицински сестри й внушават, че "изглеждаш луда". Младите и здрави емигранти са желани в Швеция, в най-работоспособната си възраст. Тука работа не може да се откаже. Съвсем друга е песента когато остареят и се разболеят. Тогава шведските власти им превръщат всяка физическа болест в "ментална лудост" и им спират лечението посредством стоп на направления за специализирано медицинско лечение.


Внушаването на чувството, че е идиот, ставало на много фронтове, заразило дори учителката на голямата дъщеря на Марийка - г-жа А., която внушавала без педагогически свян пред Марийка на среща с нея и детето, че "ученичката ми не разбира инструкции", а Марийка не знаела какво е пълнозърнест хляб и зеленчуци! Внушаването на странности не подмина и шефката на местната частна детска градина, записана от Марийка на тел. й секретар, как още преди да й се престави по външност и име тази директорка изказва безсрамното твърдение "Вие в България всички родители сте насилници - връзвате децата си за кухненските столове и ги биете". Идиотизацията не подминала и новоназначеното й джипи, устроило капан по "залавяне" на Марийка и затваряне в незнайна за семейните й посока, което на 17 авг. 2007 г. е записано с технически  пособия как я обижда, изразява задоволство от нанасянето на физическо насилие върху тялото на Марийка и от "нараняването й" и я заплашва, че "червеи доживотно ще ти ядат главата" и т н. Негативизмите взеха върха над лекарския морал и етика и над нормалното поведение - всичките инволвирани лица прескачаха с лека ръка и удоволствие фазата на представянето при запознанството им с новата пациентка и техен клиент и я малтретираха безсрамно на работното им място.




За справка и за доказателство, че в този блог не се преувеличава, нито се говорят празни приказки - ще приложим тук, поради липсата на бутон за зареждане на звукови файлове - презапис на малтретиращите Марийка разговори с тримата доктори за начало.   Законовата необходимост от решение от „двама лекари”  за да се унищожи гражданската свобода и за да се третира лицето от сега натам като роб без граждански права и свободи, следователно в Швеция важи в сила от далечната 1934 година. То важи безупречно в сила и до днес и бе приложено в случая на Марийка, когато непознатото й афектирано джипи  д-р Ю. Л. се съюзило с исландецът-шеф на Инфекциозната клиника, д-р У. Щ. Нищо, че двамата лекари са били помежду си приятели и са изпълнявали освен това функцията да й препишат психо-соматичните диагнози с които от години я заплашва социалната секретарка К. Р. защото Марийка не е съгласна с изопачаване на множество факти в бившо социално разследване от 2006 г.. Нищо че тия трите лица се бяха наговорили да предизвикат Марийка и да създатат един лъжлив документ, така нареченият всесилен документ и позволяващ прилагането на всемогъщия закон Ел Вйе Ю – „Воурдинтииг”, с помощта на който незаконовото задържане на гражданин без съд и полиция е факт, както и тяхното изчезване за неопределено време, и без право да се известят малките по това време и болни в критично състояние от хелминтоза деца на Марийка, нито бившия й съпруг.





Нищо, че двамата лекари се бяха наговорили да укрият и укриха 12 хелминта на Марийка и на дъщеря й по време на хелминтозата и след 2 месеца борба за живот на системи против  обезводняването от продължилите общо 3 месеца (и прекъсната  диета за ентероколит на децата от Лова на Вещици на социалната служба в Уддевалла и въпросното лъжеджипи д-р Ю. Л.) 10 и повече изхождания на ден.  





(За справка Марийка и трите й деца хващат хелминтозата от брега в новия град  Поморие, чийто плаж семейството прекалено късно вечерта забелязва, че е същевременно използванн за изхождане на едно диарично куче от един разхождащ го стопанин-ром. В българските медии през лятото на 2007 г. е алармирано и за други западни семейства заразени от хелминти от Черно море, но това не пречи на джипито д-р Ю. Л. да отрича, Марийка и децата изобщо да са били някога посещавали Поморие. При това д-р Ю. Л. отрича на звукозаписа дори и стореното пътуване до България и Поморие през юни 2007 г., въпреки, че Марийка го е сторила именно по препоръка на редовното й джипи, което се оказва пък свекър на психотерапевта в Затвореното отделение, където я затварят.

Джипито й, румънеца д-р М. препоръчва на Марийка калнии бани в румънски хотел, и град, като сам буквува името на 1 бележка която й дава. Марийка решава, че е по-добре с българския, отколкото с румънския си и заминава вместо за Румъния с децата за Поморие, защото се намира в тежки ревматично-възпалителни кризи последните години). За съжаление острата диария и трипел инфекция (хелминти, рота-вирусна инфекция и херпес-ангина) попречват на процедурите в Санаториума с калолечение Св. Георги в Поморие, и Марийка е принудена да хване първия автобус за да търси лекарска помощ в инфекц. отделение в Монтанско, където живеят роднините.

Родителският дом на Марийка се превръща едва ли не във военно-полева болница. Стриктна бульонена диета за нея и за децата, кърпи с оцет за сваляне на 41 градусова температура за дъщерята. Родителите на Марийка гледат на нейните заслуги за оцеляването на децата като на "Ангел-спасител" и самарит. По никакъв начин не могат да разпознаят в нейните заслуги карикатурното описание на соц. секретарка К. Р. от Доалаберй в Уддевалла, от писмото й до социалните служби в София, преиначаващо дейността на Марийка като "риск за деца". (Да призовавате родител  - чрез лъжливи и фактоизопачаващи писма до българското посолство и до социалните колеги в София - към БЕЗДЕЙСТВИЕ в животозастрашителна детските животи, хелминтозна епидемия (при която отделихме огромни количества 4 вида червеи до 15 см дълги, включително и повърнати!) като социални служители -  а не е ли това, за Бога, равносилно на  призоваване към УБИЙСТВО на деца??? Безразличието и лъжата убиват. Използвани като главен похват от социални служителки - те по-скоро шокират и демонстрират човеко- и детененавист. Та тия жени са завършили социология и висше социологическо образование! Разсъжденията от този род за този който може да мисли сам и елементарно критично, разбира се!)


Нищо, че от този си фалшив документ „Воурдинтииг” джипито е извхърлило цялата 3-годишна здравна архива – отричаха се например медицинските посещения на Марийка и на семейството в Поликлиниката Доалаберй, нейните всички лабораторни резултати и лечения с лекарства там – цялата документация бе изхвърлена и болничната й история бе преревизирана до неузнаваемост. Нищо, че за сметка на тия "пропуски" и "грешки", въпросното "джипи" , наложено на Марийка незаконово отново незнайно откъде я  описваше вместо това като шляеща се наоколо работното им място - досаждаща им, здрава физически (а не ревматичката и често болната в инфекциозни дълготрайни заболявания), личност, която тя е от раждането на първото й дете. Нищо че инфекциозният главен лекар задържа все още след 3 години обжалващи напразно това му деяния писма и посещения от съпруга на Марийка,  неправомощно лекарската документация от тримата лекари - оказали противодиарична, противообезводняваща и противохелминтозна помощ на Марийка с „Рингер” и Калиев Ритард, напр, от Бърза помощ към Болницата в Уддевалла на 3, 27 и 30 юли 2007.





Отново не ги касае, че същият главеен инфекциозен шеф изпрати своя приятел – психотерапевтяа д-р Ю. който досади на Марийка по телефона и предложи услугите си да гостува насилствено на Марийка и й изземе и унищожи лекарската документация  от дома й - тази документация която бе нейния главен коз и доказателство за хелминтозната епидемия на семейството - и бе изписана в рутинните рамки от Инфекциозното отделение, Болницата в Монтана, където Марийка и дъщеря й Р. са лекувани.

Основани на подобни древни шведски исторически закони, девамата мафиоти-лекари, напълно непознати иначе на Марийка, влязоха в живота й и решиха да й го отнемат, докато социалните служби, се възползваха от ситуацията да провъзгласят предварително майката за невменяема, и да й отнемат децата, разделяйки ги в три адоптивни семейства. Такива престъпни държавно-мафиотски лица, са с неоспорим гръб облегнати в този древен закон и упражняват без свян неправомерни правомощия. Те аместват Съд и Присъда в държавата и обществото на Кралство Швеция.
 
По-важното е  лекарите да са двама на брой и имигрантът да попадне затворен в някой затворен дом. ...Фактите - кучета ги яли, както и ревматиците, хелминтозно болните и децата. Нали са родени извън Швеция. Какво от това?



 



СЪНЯТ
След като децата бяха експедирани на сигурност (по съвет на семейния ни адвокат) извън Швеция, за да не пострадат, то Марийка я споходи един странен сън. Беше на посещение на децата в България, когато сънува, че мъж в бяла престилка се готвеше да стерилизира двете й подрастващи дъщери. "Подпишете тука, иска се само 1 подпис."

В съня си Марийка посяга към писалката, под груповия натиск  на здравната институция. Но в последния момент отказва, като в съзнанието й нахлува информация как именно това олекотяване от бремето на раждането на собствени деца ще стане - като тя вижда в лекарския кабинет в съня си един инструмент подобен на ЛЪЖИЦА. Досеща се, че с него ще бъдат изтъргани и избушени матките на децата. "А не, искам дъщерите ми да си родят собствени деца. Техни биологически, собствени, а не да си осиновяват".

Събужда се в пот и се обажда да разкаже съня на съпруга си в Швеция. "Ти знаеш ли че тази сутрин, само преди 1 час дойде повиквателна. Викат те на преглед на гинеколог". "Кажи им, че съм се прегледала в България. Откажи им".


Какво ли са ми намислили шведските социални служби за в бъдеще, когато социалната им секретарка вместо мобилен телефон и помощ ме посрещна с упреците "Ти защо не направи аборт на сина ти, а?". И го прави най-безсрамно и безпардонно - кара се на висок тон преди да се е представила по име и длъжност като посещаваща за пръв път жилището на Марийка на ул. Хиггестроукет в Уддвалла. Прави го неприкрито и демонстративно - пред недоразумяващото лице на сина на Марийка, застанал пред нея и до Марийка в коридора на апартамента й през 2006 г.

"Мамо, тия лели защо искат да ме убиват???" - пита недоумяващото му лице, защо някаква непозната леля не го искаше жив.

Семейството ни до ден-днешен недоумява този им иск на социалните служби, на касата, а по-късно и на психотерапевта д-р Б. в Закритото отделение в Троллеттан. Ами Марийка е ревматик.

За ревматиците в Швеция би трябвало да важат всички свободи по Хартите за човешки права, подписани от Швеция към ООН и останалите организации по човешките права, включително и свободата за избор броя на ражданите деца.

На теория е друго. Но очевидно за кой ли път се получи разминаване между шведската безгрешна теория и Дяволската им практика. Никой няма право да ограничава броя на ражданията й. Защо социалните служби и шведската държавна застрахователна каса в гетата Доалаберй, Уддевалла и Русенгооод, Малмьо ги нарушаваха? 
И дали не важаха особени законни за имигрантите на гетата, където Швеция да не спазва подписаните споразумения? Може би някой ще се досети какво става????
 
Ние все още недоумяваме.. Та болните шведки са в пълни права и раждат по 7-10 деца. Защо учрежде