А сега предлагам на Вашето внимание малко исторически факти за да проследим корените на нездравословното обществено-административно негативно отношение към ревматиците-емигранти в Швеция днес.
Предлагам ви още мои преводи на шведски сайтове, посветени на древния шведски способ и традиция за облекчаване на обществото от старите, болните и недъгавите физически. Очевидно, тези категори хора, в модерното колективно шведско подсъзнание до ден-днешен са унизявани (както е в моя случай на подиграваната от шведската здравна каса ревматична болест) и се третират с модифицирани версии на скалата Еттестюпан (Или с диагнозофалшифициране в затворени скрити отделения).

«Съществува тук до нашия двор една скала, която се нарича Скалата на Гиллингс, и където има място за засилване, което наричаме Еттестюпан. То е толкова високо, че никое живо същество не може да оживее скока оттам. То се нарича Еттестюпан, защото ние ограничаваме нашето племе с него, когато се случат големи събития. Всичките ни старци умират там, освободени от болестите си, и отпътуват за Оден, и ние си спествяваме затруднението да се погрижим за нашите родители.»

 

Из приказката на Gцtriks  - (Gцtreks, Gautreks) saga

 

«Място за малко исторически релативизъм: След 300 години имената и традициите се чувствуват невероятно остарели, но дали те са истински, или дали в този случай от поне времето на викингите, това е съвсем друг въпрос. Подобрението на историята е на възрастта на самата история – ако не и по-старо...

 

Приказката на Гьотриикс е единствения исландски източник, където еттестюпан е спомената на име, но Мальм  повдига въпроса и за известно количество други намеци за подобна употреба – Юаннесс Хрисостомос в Константинопол за „гьотите в миналото”, един римляни за скитите – но след като поне тези примери имат значителна дистанция в поне местоположението, то цялата история изпъква по-ясноочертано като един вид стандартен похват когато трябва да се описват варвари. Бремето да докаже лежи окончателно на този, който смята, че в цялото се крие зрънце истина (сред исландските примери които Мальм споменава съществува поне един където бутането от скалата фигурира като смъртно наказание, което е нещо съвсем друго.)»

Еббе Шйоен

«Дttestupa представлява една стръмна пропаст където по време на древните времена в Севера старите хора са се хвърляли или са били хвърляни за да намерят смъртта си. Според митът това бивало сторено когато възрастният на стари години бил невъзможен да се издържа сам или да допринесе с нещо към работата в двора. ...

 

Един от вариантите е митът за „еттеклуббан”, която следователно е специален топор който е бил използуван за да бъдат умъртвявани с него поколения след поколения старци.

 

Понятието „еттестюпан” е използувано в политически смисъл за да бъде подчертавано колко зле може да бъде с една недостатъчна социална защитна мрежа, специално за пенсионери.

 

„Еттестюпан” се споменава в няколко стари източници, например Prokopios в описанието на хйеруулерна от 500-те години. Солниюс пише за щастливите хиперборей до северния полюс, където денят продължава половин година... и описва климатът като тъй здравословен за хората където те не умират, ами се хвърлят от една огромна пропаст в морето. В Швеция еттестюпан е преоткрита през 1600-те години със старата исландска приказка Gцtreks och Rolfs saga преведена на шведски и публикувана. Одольф Нурйеен (1854-1925 година), професор към Университета в гр. Уппсоала, започнал поставянето на мита под въпрос, и понастоящем е възприето сред шведските учени, че еттестюпан никога не е съществувала.

 

Места, които са наречени така

В Шейлерсш Паарк в Гьотеборй съществува една височина, която се нарича Еттестюпан. В Оуби извън Норршйеепиинг съществува част от селото, което се нарича Еттеторп, и в гората до него съществува една височинка, която се нарича Еттестюпан.

Освен това съществува и Еттестюпан на острова Варйъеен и в близостта на езеровто Вриистюлвен в провинция Вестергьоетланд.»

Wikipedia, Den fria Encyklopedin

електронно издание на шведски език