Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2010 20:37 - Не само Анна Уделл се е преструвала на психично болна
Автор: semtomovi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1540 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.06.2010 13:34


Не само Анна Уделл се е преструвала на психично болна

(ПРЕВОД ОТ ШВЕДСКИ ЕЗИК)

2009-11-1 В Швеция съществуват няколко случая, при които лица, които са се престрували на психично болни са били затваряни. Например първичния и привлякъл внимание, експеримент "Русенхан" от 1972 г., където 8 здрави лица, включително самият доктор Русенхан били вкарани вътре и не били пуснати докато не се признали за психично болни! Не пропускайте края.

image

Emil Kraepelin
Емиил Краеплин бил преди 70 години изобретател на първата психиатрична диагноза - шизофренията. Той обаче твърдял същевременно, че за психиатрите "е фактически равно на абсолютно невъзможно да установят някаква основна разлика между нормално и болестно състояние". Той е все още прав.

До ден-днешен е доказано един след друг пъти, че психиатрите не могат да установят кои лица са болни и кои - здрави.  Затова ние сме със "закрити врати" в психиатричните отделения. Затова имаме и непровокирано насилие по улиците. Затова съвсем здрави хора биват затваряни в психиатрии, докато болни биват пускани.

Същевременно почти всичките ученици в Швеция са били накарани да минат един психиатричен тест през есента. Твърди се, че той щял да се изкаже за менталното състояние за нашите деца след няколко субективни въпроса. Фонът е, че лекарствените компании в съюз с психиатрията правят напъни да разширят своя пазар. Те са зад теста и сега се целят в децата. Децата ще бъдат изкарани болни - и натъпкани с лекарства.

Психиатрията не е само измама. Тя е заплаха против човешките права.

Kommittйn fцr Mдnskliga Rдttigheter grundades 1969 i USA och 1972 i Sverige av Scientologi-kyrkan fцr att undersцka och avslцja psykiatriska brott mot de mдnskliga rдttigheterna och fцr att rensa upp inom den psykiatriska vеrden.
Fцr mer information gе till KMR:s hemsida: www.kmr.nu
Комитетът за Човешки Права е основан през 1969 г. в САЩ и през 1972 г. в Швеция от Сциентологическата църква, за да проучва и разобличава психиатричните престъпления против човешките права и за да помете двора на психиатричното здравеопазване. 

За повече информация посетете сайта на KMR www.kmr.nu




АДРЕС
Den internationella цvervakaren av psykiatrin
Kommittйn fцr Mдnskliga Rдttigheter
Box 2, 124 21 Bandhagen


image
 



ИНТЕРВЮТО ОТ YOUTUBE С
АННА УДЕЛЛ
"Анна Уделл за присъдата"

(със съкращения във втората част):

Журналист: 
Как е? Какво е мнението ти за присъдата?

Анна Уделл: Следователно... чисто личностно, чувството е, че глобите бяха много ниски. Тъй като... моята надежда е да работя като художник.  И тогава... Не мисля че те би ме затормозили. Както може би биха ми сторили, ако си бях потърсила друг тип работа.
После мога да смятам, че е странно, че се стигна толква далече до обвинителна присъда по 2 от 3 точки.


Журналист: Какво мислиш за това, че се стигна изобщо до присъда?

Анна Уделл: Както казах, когато имах тия подготвителните разговори с тоя психолог - Ернщ Саломон, той...постави под въпрос това.

Той смяташе, че те ще могат да внесат жалба за това или че те биха могли да искат обезщетение от болницата, ако ние направим това. И той каза "Не не бих го повярвал, но... Да, би могло да се случи, ако се натъкнеш на един директор на болница, който се е разгневил порядъчно и би желал да демонстрира пример... за да не те повторят други хора, които биха пожелали да сторят същото.."

И (смее се)... именно това се и случи! Натъкнах се на един ужасно разгневен директор на болница. Тъй, че ако той не беше там, може би щях да получа по-меко обвинение.

Но за мен, и за моята творба, обвиненията, си мисля, че повлияха, да предложа по-лесно моето послание. Или това, което исках да покажа. И затова мога да си мисля, че за мен си беше едно доста позитивно нещо.

Защото... Точно по време на процеса си мисля, че беше много ясно, как те... Опитаха се да скалъпят една истина, която беше невъзможна за сглобяване. Когато обясняваха какво се беше случило когато ме настаняваха вътре....
...
И те казаха
"- Тя бе вкарана вътре, ръкомахаща с ръце и крака".
"- Така ли? Е как е било възможно това? Та тя е била с белезници?"
"- Ооо, да, наистина.. ?" - ти се сещаш.

И се стигна после до момента когато свидетелите разказваха:
"- Да, ама ние мислехме че тя е бе станала жертва на нападение".

Но тогава, каква е тая странна психиатрия, която вкарва вътре човек, който е вцепенен от страх, и те си мислят, че е след прекарано нападение, а?!? И го връзват после здраво в едно легло?!?

И както те още казаха:
"- Ние никога не сме си мислели, че тя може да нарани някой друг човек!"

Но тогава човек може да се запита; "Е, добре тогава, в какво се състоеше тогава опасността? Защо настаняваме да лежи, тогава, един човек, който е изплашен, връзвайки го с колани?" ... Та те самите казаха, че им се струвало, че съм се опитвала да се освободя?

Журналист: Хм.

Анна Уделл: Именно за това става навъпрос. Защо не са се опитали да ме разхлабят. И този дебатът сега... е... Започна да набира сила.

После аз си мисля, че стана много интересно, че от това стана и дебат за изкуството. Но много от тези, които бяха критични смятаха, че, да, ама тя не успя. Защото той изобщо не се отнасяше за психиатрията. При което на свой ред юридическият процес наистина беше тази помощ която пък отприщи тоя дебат.
...
Един и същи закон важи за всичките хора. Но после си мисля, че точно като журналистиката, то и изкуството може да бъде една платформа, която да посочва неща, които са важни да бъдат дискутирани, или забелязани... 
...
Да се движите малко в граничната зона, мисля си аз. От това може да има нужда. В една демокрация ние разполагаме с тази възможност. Или такава възможност би трябвало да същестува.
...
Аз не се интересувам от това да провокирам заради самата провокация. Да наруша закона за да го сторя.
... 
Сега, накрая, след всичката подкрепа смятам, че си заслужаваше да го сторя.
.. .
Първо когато случая стигна до медиите. Аз си мисля, че (болницата) Санкт Йоран направи контакт с медиите. Не мога да знам това. Но това аз го гадая, че те познаваха тия детайли, когато в. Афтонблоодет звънна, които никой друг не знаеше.

И после е интересно, как здравеопазването, което е винаги в позицията на властта избира да... Журналистиката е за малкия човек. Но там те избраха да алармират първи: "Вижте какво - НИЕ тук сме жертвата".

Това което ги накара да се почувстват ядосани и унизени, е че в Психиатрията... звъните за да ги молите за помощ... Или пристигате с принуда, и не желаете да бъдете там. Но те разполагат тогава с властта. 

И когато аз им звъня и им казвам:
 - Аз съм едно лице, което е било "ваше" (смее се) Хе хе.

Институцията е била тази, която е имала властта да каже това или онова. Но сега им звъня и казвам "Сега аз съм здрава. И освен това съм художничка. И аз бих желала да проуча нещата."?

Е, тогава тоя баланс на властта започва да се клати...
И те не знаят къде да се позиционират.

Не мисля че те винаги осъзнават всичко това. И аз не го осъзнвах, когато го стартирах. ... Тука идва някой който е съвсем независим от тях... и е съвсем... е... Каквото и да кажат, се касае за моя художествен проект!









Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: semtomovi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1079513
Постинги: 342
Коментари: 1106
Гласове: 725
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031