Нека си поговорим за "домашните" и "диабета" на децата ни в Основното училище в България днес. Изхождам отново от чуждия и личния ми опит в тази сфера.

За начало бих искала тук да споделите мнения и впечатления от общообразователната програма в българското начално училище днес.
Аз лично я намирам за претоварена. Материалът, който учениците трябва да поемат не е съобразен с възрастта им.

Какво имам впредвид? Ами, това, че този материал, който моето поколения (родителите) сме учили в 5-7-ми клас, сега се поднася на децата във 2-4-ти клас още, като терминологията му не е по силите на децата (нови, непознати, авансирани за възприятията им думички). Става тъпченето на "салама"! Децата не усвояват подавания им на "конвейерна лента" материал.

Отново сравнение с втората ми родина. В Швеция също съм недоволна от началното училище - защото учебниците на учениците биват заключвани в шкаф в коридора, без да им се дават никакви домашни за у дома. Защото не правят домашни. Защото учителките развеждат децата и фотографират входните им врати с фотоапарат, като снимките изчезват в неопределена посока. Защото всеки понеделник децата рисуват и описват с думи в специален албум какво са вършили с родителите си у дома. Защото учителките наказват за непослушание децата с "квоорсшиттинг" (децата седят на чиновете си и чакат в бездействие).
Както и да е, но  в резултат на тази система пада невероятна игра на кукли  у дома с връстници и съседски деца, които дори преспиват у нас!  Купонът им е безкраен.
На всичко отгоре изглежда че шведското училищно настоятелство не ни позволява да се запознаем с тия учебници - око да види, ръка да пипне - не! Не е позволено шведските учебници в основното училище да бъдат изнасяни от шкафа от коридора на училището!

Очаквах на шведските родителски срещи учителите да представят учебниците като съдържание и предмети.
 
Нищо подобно! Там умишлено държат дистанция между родители и ученици. На родителските срещи учителите умишлено отклоняват вниманието от тази тема, като го пренасочват на други теми, "карайки" се на непознатите си и нови родители за навиците им в къщи, опитвайки се да ни порицават избора на облекло и храна на децата (което пък според шведската училищна централна управа в гр. Стокхолм не  е тяхна работа).

В учиилище децата често рисуват. За часа по писане пък да не говорим! Малката ми дъщеря беше завършила трети клас в шведското училище, като "чертаеше подобно на ниандерталец" "с  черти и резки" - пишеше с печатни букви. За три години никой не я беше научил още шведските ръкописни букви.
Мълви се, че при наличието на толкова ресурси държавни пари от данъкоплатците за шведското държавно училище, много деца завършват 8-ми клас без да са научени да четат и пишат както трябва. А това е необходимост, тъй като в Швеция, децата научават буквуването на дума по дума - фонетиката им е много по-шибана от тази на перфектната във фонетично отношение кирилица. Не знаеш кога е-то си е "е" и кога е "Д". Децата трябва да се заучават буква по буква, следователно никакво нехайство не би трябвало да бъде допускано в учебния процес.
Нас, родителите, обаче, умишлено ни държат на дистанция - от съдържанието на учебния материал по всякакъв начин и с всички средства! Така шведското училище не получава нито грам образователна помощ от родителите - никаква помощ отвън при обучението на децата.

В България обаче родители и деца заспиват над учебниците до 1.00 нощем днес, без да им стигне времето да си направят домашните. От едната до другата крайност, значи!


Знам, в това отношение българското начално училище е със светлинни години разстояние преди шведското.

Ама не сме ли малко прекалили в България като министри и министерства и образователна политика, отнемайки на българските родители възможността да си отпочинат напълно и да дадат пълноценна почивка и баланс с игра на децата си?



АЗ СЪМ ЗА ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ЗА ИГРА ЗА ДЕЦАТА И ЗА ПОЧИВКА НА РОДИТЕЛИТЕ ПРЕЗ УЧЕБНАТА ГОДИНА, КАКТО И ЗА ПО-ОПРОСТЕНИ УЧЕБНИЦИ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ!

Единственото позивитно в шведските училища е столовата с огромния си бюфет с множество здравословни салати (неподравени - само рендосани така, без олио или оцет).  Дресингът по принцип се сервира отделно и е по избор. Млякото го сервират от огрномни цистерни направо бих ги нарекла и децата се редят на опашка за допълнителна чаша с мляко (в Швеция млякото замества безалкохолните напитки на България).Децата на мюсюлманите се хранят със специално меню без свинско месо. Вегетарианците могат да си поръчат зеленчукови салати и блюда.

Наистина тук са хвърлени многомилионни средства данъци събирани от заможните шведи и фирми. Но нима децата на една държава не заслужават добро здраве и нима държавата не заслужава отлично народно здраве, за да просперира?

Децата ми се хвалят че получават "много добра храна" в столовата си. Когато са в България си спомнят с умиление за тая храна.

В България, уви, диабетът навлиза все по-надолу в детската възраст. Според мен главният виновник за това са частните будки със сандвичите със саламите и шунките из българските училища - една трагична гледка пречупена от позицията на рационалното хранене.
Отсъствието на готвена храна, риба и зеленчуци в българското начално училище - липсата на хуманизма от рационалното хранене на училищните столови, незагрижеността за здравето на децата ни посредством унищожаването на столовите в българските училища - е съсипия със здравето на българската нация.

С това не бива да се примиряваме никога! Та нали хранителните навици се създават именно от училището в училщната столова и именно от семейството именно на ТАЗИ възраст!
 
Липсата на столови днес в българското училище създава нездравословни хранителни навици за тези деца, които те ги запазват за цял живот - и като възрастни.( Днес не искам да си фризирам текста много, ама съм сигурна, че вие знаете прекалено добре какво имам впредвид.)

учителите се хранят и те в шведската училищна столова

Нямам представа кое правителство и кой министър заби сътъра на българската училищна столова и подари диабета на закуските с кифли и хамбургери за нашите деца в България? При толкова безработни и роми, препитаващи се от кошчетата за боклук, в България днес, толкова ли е трудно да ги организираме срещу заплата да изпържат риба на децата ни и да им рендосат моркови, зеле или нарежат малко краставички днес? Или да им сварят по 1 постна зеленчукова супа? Нима нашите деца не заслужават да растат здрави като нашето поколение? Или след мен - и потоп да стане на света - не ми пука?
 
Вие какво мислите по тези въпроси, които не спират да ме вълнуват?
 
Мисля си, че такива неща са далеч по-важни отколкото правата ни с кого и как да правим секс или любов като родители. Обърнете внимание на здравето, обучението и хранителните навици на нашите деца! Те са нашето бъдеще!

По-малко блудство и егоизъм и повече грижи за децата на България! - е призивът ми към вас!