Прочетен: 4101 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2010 19:34
Тука някой писа днес за психометрия. И аз така се вживих в моя личен опит, че...
Бих искала да споделя с вас част от моите психометрични и психични способности, които развих след прекарано ППС в Болница след 1989 г. Ако знаете нещо за историята на град Берлин, моля да оставите вашата теория
През 1997 г. гостувах на една моя приятелка в Берлин. Наложи ми се да преспя там. Преспахме в дома на едни нейни приятели германци, който е разположен в центъра на гр. Берлин, в близост до Арката.
И така тази нощ не мигнах. Нощта ми бе Ад! Пред себе си виждах лицата на убити войници, кръв. Мястото или домът бяха наелектризирани с някъв военен ужас на смъртта! Нямаше шанс човек да заспи в подобна зловеща енергия пропита наоколо и „витаеща“ из въздуха!
Атмосферата на града е противоположна на безгрижното чувство което изпитвам от пребиваване в гр. Копенхаген или в шведските и норвежски градове.
На състоянието ми не помогна и факта, че когато се прибрахме от 1 друг дом, където ни отказаха да ни подслонят, собственикът му беше колекционер на изкуство и съдържател на музей.
В коридора почти се препънах на голяма еднометрова репродукция на военна снимка с доста неприятно съдържание на кървяща войска с полуживи разчленени трупове в окопи. Най-интересното е, че хората бяха действително живи и че репродукцията представляваше действително документална снимка от войната в Югославия. Очевидно уредникът правеше някаква изложба, защото бе извадена извън огромните му шкафове с регистрите и след като за мен бе малко непонятен този хаос неприсъщ на реда на типичния педантичен немски дом.
Не смятам че престоят ми в единия дом е повлиял чувството ми от втория. Но енергията на определени места просто ги прави невъзможни за моето пребиваване. На други места обаче аз просто "разцъфвам" и ставам доста поетична, артистична и т. н. според мястото и състоянието. Жалко, че не разполагам с информация за тази конкретна улица нито за дома.
Може би днес с днешните ми познания бих могла да кажа нещо повече за събитията там, както го сторих с черепите от изложбата на тракийски черепи пред една българска околийска уредничка на музей му през 2009 г.
Но на етапа на тогавашното ми развитие... просто не мигнах от ад и военен войнишки ужас. Сигурно Берлин е преживял много трагични събития, усетих ги от мазетата и от стените.
Та ви питам, който е емигрант от Германия и е учил немска история: Какво чак толкова ужасно по-конкретно се е случило в центъра на Берлин? Защо това чувство ми се натрапва от мазетата и от земята (в смисъл посоката е отдолу)?
Бихте ли ми помогнали ако сте по-начетени от мен по въпроса??? Вашият престой там как ви се отразява?
Предварителни благодарности за повече факти.
17.07.2010 19:36
Ами, обещавам да я поправя, но бързам да ида до магазина и да си изхърля боклука )))
От друга стана...Ама аз и да се поправя, каква полза ще имате от това? Една птичка пролет не прави. Та милионите алтернативни книги от Ню Ейдж движението заляли пазара от десетилетия насам масово я преекспонират и експлоатират тая дума точно в тази дефиниция на "четене на предмет с ръце от медиум" в огромна литература заляла западния пазар на книгите и наводняваща в момента и Бългаия. Какво да се прави? Тя вече се ползва с това ново и паралелно значение.
В случая аз се сблъсках на явлението "спонтанно емоционално четене на място или на човек".
Възможно е и да съм приела инфото от леглото, да съм влязла в контакт с неговия заряд, защото преспахме в леглото на едно немско семейство, където мъжа беше в болницата от току-що получен инфаркт. Но на мен ми е трудно да отделя бомбардировките през Втората световна от инфаркта на един германец. За мен като чужденец в тяхната среда и култура са много близки като понятия.
Възможно е да съм и възприела емоционалното състояние на приятелката ми, която по незнайни за мен причини беше много нервна и не спа както трябва и тя и не беше въобще приятелски настроена (имаше си някакви проблеми). В нова непозната култура човек трудно разграничава енергиите. Но аз реших че е от помещението и града бе доста подтискащ за мен.
Ще приложа и точната дума, изплъзна ми се от препълнения мозък в момента.... тази думичка когато психометрията е свързана не с предмет, а с място...пък и с човек. Четох добра литература и с тях, ама де ... сега... не се сещам.
Но довечера дано мозъкът ми да ви я изрови.
