Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2010 22:05 - Книги: Любор Нидерле: "Славянската раса"
Автор: semtomovi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2697 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 21.07.2010 17:28


Книги:

Любор Нидерле:
"Славянската раса"

image

Етническият характер на населението в България  и Македония, според

 

ЛЮБОР НИДЕРЛЕ (LUBOR NIEDERLE)-чешки учен роден на 20.09.1865, починал на 14.06.1944 г. Един от най-видните световни славяноведи

image


Последният славянски народ, възникнал от диференцирането на групата южни славяни, се състои от българите. Те почти всички живеят на Балканския полуостров.
Родното им място, както на другите южни славяни, е много по на север, някъде при Карпатите, в съседство с русите. Между III и V в., напускайки Карпатите, те започват да се промъкват през земите на тракийските и скито-сарматските племена към долното течение на Дунав и през VI в. стигат до Балканския полуостров. По това време славянските племена на полуострова още нямат общо етническо име. Наричат ги славяни, както техните съседи сърби и словени, но те все още не образуват обединена група.

В VII и VIII в. в източната част на Балканския полуостров живеят все още множество отделни племена, твърде слабо свързани помежду си, северяните и седем неизвестни славянски племена в днешна Северна България, румелийските славяни, освен това драговичи, смоляни, струмци, ринхини, сагодати и берзити в Македония. Очевидно с тях са свързани от езикова гледна точка славяните, които проникват в Гърция и архипелага: велегезити, ваюнити, милинги и езерци. Към този период започва обединяването на племената, но под натиска на чужденеца. В 679 г., водени от Аспарух, известен брой българи, живеещи край Волга — от тюркски произход, — преминават Дунав, навлизат в Добруджа и стигат до Варна; те подчиняват съседните славянски племена, обединяват ги и полека-лека обединяват всички славяни от централната част на полуострова.

От друга страна, българите от Волга, сравнително по-малобройни, се претопяват много бързо сред славяните, смесвайки се с тях. [1]
Само името, дадено на новата държава и нейния народ, напомнят за този другоплеменен елемент. Впрочем българите в същност винаги са били славяни, макар че не са се отказали да асимилират и чужди групи. Сред тези групи наред с тюркските българи трябва да споменем и остатъците от старите траки, германи, по-точно готи, тюрки, авари, към които се присъединяват по-късно много други азиатски групи: поляци, кумани, огузи, цигани и накрая османски турци.
...
Българското царство от времето на Симеон (893—927) обхваща голяма територия; то нараства чрез непрекъснати битки, от една страна срещу византийците и, от друга — срещу сърбите. Славяните, които живеят в най-крайните му гранични области, в периода, когато седалището на царя и патриаршията е в Охрид2, се чувствуват толкова по-силно българи, колкото по-отдалечени са от първоначалното родно огнище на нацията. Те запазват това по-малко или повече силно чувство на солидарност, от една страна, срещу сърбите, чието царство граничи с техните земи, и, от друга — срещу османските турци. В 1393 г. турците завладяват Търново. През 1396 г. след победата при Никопол те завършват покоряването на България. Страната остава под робство до 1876—1878 г., когато намесата на Русия връща свободата и независимостта й. Първа е освободена областта между Дунав и Стара планина; в 1885 г. по мирен път се присъединява и Българска Румелия до планината Доспат, по течението на Арда, Сакар планина и Бургаския залив. Тази част от българите, която образува компактна маса в Македония, все още очаква освобождението си и края на едно положение, което въпреки усилията на Великите сили остава все така мъчително.

Такава е политическата история на българския народ. Развитието на нацията освен това е било спъвано от непрекъснати смутове, вълнения, разместване на етническите групи. Когато гърците влизат във владение на предишните си родни земи, южните славянски групи се изтеглят на север, а славяните в Гърция се претопяват напълно през средновековието. Най-сериозната катастрофа обаче е турското нашествие.




 

Когато турците проникват в Европа, предвождаки от Мурад I, те се установяват в областта около Пловдив (Филипополи) и Загора; по времето на Баязид I те се установяват между Пловдив и Балкана и остават там по поречието на Марица, по-точно в долните области, до XIX в. Това следва от събраните сведения към 1819 г. от поп Константин и от предимно турските наименования в страната (имена на села, полета, реки, гори, пасбища, хълмове и др.). От 52 села в Чирпанска околия само две нямат турски имена, а в района на Сеймен само три. Друг център, в който се заселват турци, е източната част на Северна България, по-точно Добруджа, която е истинска пустиня през XV в. В тази област преди турците са се установявали много печенеги, узи, кумани (чиито потомци днес се наричат гагаузи), а по-късно и татари.

Както изглежда, първото турско заселничество в Делиорман се извършва към XV—XVI в., а по-късно в Тузлука и Герлово. Дубровничанинът Павел Джорджич, който пътува из тези области, отбелязва, че в Герлово, Делиорман и Добруджа има многобройно турско население. Тези краища биват напълно асимилирани от турците едва през XVII, а Герлово през XVIII в. Но много турски села запазват славянските си имена.

Това заселничество ка турци в Североизточна България очевидно има за цел да осигури планинските проходи особено след пораженията, претърпени във войната срещу полския цар Владислав през 1443 г.

От първоначалното славянско население остават само тук-там следи около Провадия, Шумен (Шумла) и Разград. Също така в XVI в. голям брой турци (юруци и коняри3) идват от Азия и се установяват в някои области на Тракия и Македония. След турското нашествие старите български славяни естествено се оттеглят в планинските области. В XVI в. тяхната граница се определя от селищата Девня, Монастир, Кривня, Равна, Неново, Невша, Калугерица, Дивдядово, Ново село, или, с други думи — линията от Варна до Шумен (Шумла). Но на юг славяните скоро започват да се съвземат и да печелят терен. Османците загиват малко по малко в непрекъснатите войни и нови заселници не ги заместват. От друга страна, нови българи прииждат от северните области (Ловеч, Никопол) — арена на смутове и непрекъснати опасности.

Главните сражения се водят по бреговете на Дунав и славяните от тези области се изселват. За това движение и изселване, датиращо от много далечен период, имаме документи едва от XVII в. Така знаем, че през 1741 г. български заселници се установяват в Темешварски Банат, където техните потомци още живеят във Винга и Бешенов. От 1752 до 1754 г. голям брой българи и гагаузи преминават в Южна Русия, а други през 1787—1791 г.; по време на войните от 1801 до 1812 г. много българи предимно от Видин се заселват в Бесарабия. Тази емиграция се повтаря след войната от 1828—1829 г. През 1821 г. в Бесарабия се наброяват 1735 български семейства с общ брой 38000 души; в 1829г. те достигат 4400 семейства, или 270 000 души. После започва отлив. През следващите 50 мирни години много семейства се връщат в родината си въпреки нещастията, които я сполетяват. През 1833 г. от Бесарабия се връщат 900 семейства. От друга страна, много българи слизат от балканските области към равнината, по-специално към Русчук, Добруджа, в областите между Одрин и Бургас, между Чирпан и Стара Загора, в околностите на Кавакли [4], Къзълагач [5], Ямбол, а при миролюбивото царуване на Мохамед II чак до околностите на Родосто, Деркос и Цариград. В резултат на войната от 1877—1878 г. започват нови движения, чиито последствия се чувствуват и до днес. В началото на тази кампания българите бягат масово от Стара Загора, Казанлък, Гьопса6 и Златица към северните области и се връщат по родните си места едва когато русите напредват на юг. От друга страна, турците и черкезите напускат селата, в които са живели дълго време; едните емигрират от страх пред русите; другите по-късно, защото не могат да се приспособят към новия порядък. Иречек, историк на българите, определя броя на турците, емигрирали от 1878 до 1884 г., на 100000. На тяхно място идват българи от Румелия и Македония, които според Берлинския договор остават подчинени на турците.

От друга страна, прииждат заселници от Румъния, Бесарабия, Таврида, Мала Азия и се установяват в околностите на Свищов, Варна и Тузлука. Македонците продължават безспир да се изселват. Иречек посочва цифри, които дават възможност да се създаде представа за промените, станали сред населението. През 1896 г. от 338 християнски селища във Варненска и Шуменска епархия 135 имат след войната съвършено ново население. Остават само редки представители на предишната генерация. От друга страна, според Милетич предишното българско население води качалото си от не повече от 120 години.
На запад от Янтра има малко стари села и много нови, основани от преселниците, дошли от Ловеч и Севлиево. Това ново население се отличава от старото по традиции, носии и най-вече по наречие. От друга страна, има много нови заселници на юг от Балкана към Бургас, Айтос и Ямбол.
Така българската земя е била арена на непрекъснато движение и редът в нея ще бъде окончателно установен, когато македонският въпрос бъде решен. А съседните държави непрекъснато забавят решаването на македонския въпрос.

§34. Територия, заемана от българите. Тя граничи на север с Дунав, от Черна вода до Видин и после по линията от Видин през цар Петрово, Бойница и Шишенци до сръбската граница. От тази линия се откъсва при Видин ивица земя, която стига до Ново село на Дунав. Западната граница минава по река Тимок, която служи за политическа граница между Сърбия и България. Но филолозите имат разногласия по особеностите на междинното наречие в областта Пирот—Враня. Белич го отнася към сръбски, Цонев към български и за междинен смята само диалекта в областта Морава—Ресава. И така, както вече обяснихме, в поречието на Тимок, в областта Пирот, Ниш, Враня, Призрен говорят на наречие, междинно между сръбски и български. Но като оставим настрана диалектните нюанси, които нямат много голямо значеше от национална гледна точка, и държейки сметка за други фактори, които определят националното съзнание, не може да се каже, че границата на българската националност върви по Тимок, а после към Ниш и Враня, както твърди Цонев, но че започва от Велики Извор на Тимок, върви по билото на Стара планина, или, с други думи, следва политическата граница до вр. Ком; след това минава между Пирот и Цариброд, през Руй планина, минава край Власина и достига до Горна Морава при Враня. После следва пътя от Ниш до Скопие, заобикаля този град и се отправя през източните предпланини на Шардаг към Дебър.
По тази малко известна линия в територията на българите и техните съседи сърбите в югозападна посока се врязва един албански клин. От Враня до Куманово, от Скопие до Тетово се срещат много славянски села, по-малко или повече поалбаачени. В тези области е мъчно да се прокара ясна граница.

При Дебър българската граница извива на юг и следва левия бряг на Черни Дрин в посока към Охридското езеро, което тя отчасти заобикаля, после следва река Девол, езерото Малик, стига до град Горица, а след това до Костур. Околностите на Костур са още български до Крупища на река Бистрица. Тук границата извива на североизток към Островското езеро, после минава през Воден към долното течение на Бистрица и стига до Солунския залив, който следва до самия град Солун.
Околностите на Солун са славянски. След този град границата прекосява Лангадинската равнина към Халкидическия полуостров, минава през Висока, Царево, Сухо, Негован до мястото, където Струма се влива в езерото Тахино, и към Серес, където има смесено население гърци, турци и българи. От Серес според Цонев границата е начупена линия, малко позната в подробности, която минава през Турска Румелия до Димотика на долното течение на Марица, после през Узун-Кюпрю, Баба-Ески, Чорлу, Чаталджа стига до околностите на Цариград.
Източната граница на българската националност минава по крайбрежието на Черно море до Дунав.

Но границата, прекарана от Цонев, не отделя една компактна националност, а само най-крайната граница на българските групи на Балканския полуостров. Най-южните части на Пловдивски и Старозагорски район вече са по-слабо населени с българи. По липса на точни данки не мога да говоря за етнографските особености на Турска Румелия. От друга страна, знаем, че областите между Янтра и морето са по-слабо населени с българи.
Преди тридесетина години тази област беше населена предимно с мохамедани. Някои области дори бяха чисто турски, например Хаскьой до Силистра, където има 6 % българи, Осман Пазар8(12,5 %), Базаурт9(14 %), Кеманлар10(19%), Шумен (24,3 %). Българите са по-многобройни около Кесарево (59%), Русе (59%). В тези области те имат болшинство само в градовете. Според Сарафов в тази област през 1881 г. има 482 000 българи. През 1888 г. няма повече от 443 000. През 1900 г. в районите на Варна, Шумен, Търново живеят 417 694 турци, 9824 гагаузи и 18 079 татари.
Според Юркевич броят на турците в цяла България намалява от 1888 г. с 12,5%. Така положението бързо се подобрява в полза на българите.


Ето какво е съотношението между турци и българи при преброяването през 1900 г.:

Русенски окръг: 153730 турци (без гагаузите и татарите) и 175 216 българи. Плевенски окръг: 12 261 турци и 270 010 българи. Търновски окръг: 25 180 турци и 366 687 българи.
Видински окръг: 4444 турци и 142 975 българи. Шуменски окръг : 130 975 турци и 108 579 българи.

Варненски окръг: 107 839 турци и 131325 българи (или всичко 433 779 турци и 1 194 943-българи).
Околиите, в които има най-компактни маси турци, са: Балчик, Варна Добрич, Курт Бунар11, Провадия във Варненски окръг, Ески Джумая12, Осман Пазар, Попово, Преслав, Шумен в Шуменски окръг, Елена, Свищов, Севлиево в Търновски окръг, Бяла, Разград, Русе, Силистра, Тутракан в Русенски окръг. В Бургаски окръг има през 3900. 37 041 турци, 39 652 гърци и 218 189 българи; в Старозагорски — 31 379 турци при 350380 българи. В Пловдивски —24 886 турци при 313 847 българи (без помаците) [13]. В тази област турците населяват по-специално районите около Карлово, Пещера, Пловдив, Станимака [14], Казанлък, Харманли, Хасково, Айтос, Анхиало [15], Карнобат и Сливен.

Наред с турците намаляват и татарите с изключение на Варненска област, където се увеличават. След тях идват гагаузите, християнски потомци на старите тюрко-татарски завоеватели.
Гърците, както може да се очаква, се установяват предимно по брега на Черно море, по-специално в Бургаска област, и във вътрешността — земите около Пловдив (Филипополи), предимно в района на Станимака — този град днес е гръцки, — на запад от Къзъл Агач, в Кавакли и околностите. По крайбрежието най-северната гръцка колония е Ново село до Варна. Сред гръцките градове трябва да споменем още Месемврия, Анхиало, Созопол и отчасти Бургас.
Евреите и арменците не образуват никъде компактна маса. Цигани има много, но те са разпръснати из цялото царство.
В планинските области те понякога съставляват по-голямата част от населението, например в околностите на Елена и Пловдив. Според последното преброяване сърбите са много малко. Всичко на всичко 1516 души. Това е последица от бурното развитие на българите, а също така и от конфликтите през последните тридесет години. В замяна на това румънците са групирани в компактни маси по Дунава, по-специално между устието на Тимок и Видин и между устието на Цибрица и Свищов. Срещат се също така много румънци в Тутракан и във вътрешността на страната — в Сърбеница до Бяла Слатина и в Дебово до Никопол. Има и цинцари1 в околностите на София и Пловдив. По-горе вече говорихме за руските и чешките колонии във Войводова, Горна Митрополия и Бръшляница.

... и така нататъка. Повече в книгата му!

ЛЮБОР НИДЕРЛЕ (LUBOR NIEDERLE)-чешки учен роден на 20.09.1865, починал на 14.06.1944 г. Един от най-видните световни славяноведи. От 1891 до 1929 г. заема професорска катедра в Карловия университет — Прага. Работел в областта на славянската история, култура, антропология и археология. Автор на фундаментални трудове. Монументалното му съчинение „Slovanske starozitnosti”(в 2 тома), Прага, 1921 — 1925, затвърди името му в европейския и световен научен елит, като основоположник на съвременната славянска археология. Неговата известна книга „Обозрение современного славянства", излязла най-напред (1909) на руски език, а после на чешки, френски и английски език, има и днес важно научно значение.
Тук се дава извадка от книгата му „La race slave", Раris, 1936, ч. VIII.


VIII БЪЛГАРИТЕ

ф.33. Историческо въведение.

[+/-]... целият текст






Тагове:   нидерле,


Гласувай:
2



1. анонимен - Дългата ръка на Русия.
20.07.2010 22:45
Славяните дошли.. Не знаем от къде, но май от някъде..Седемте неизвестни славянски племена...промъкнали се незнайно как..заобиколени от тракийски племена с които си взаимодействали езиково...О! Свещенна панславянска мечта. О! Свещенна глупост.
"Неговата известна книга „Обозрение современного славянства", излязла най-напред (1909) на РУСКИ език, а после на чешки,.."
цитирай
2. semtomovi - Ай стига пропаганда де, и си пиши от ника, ако обичаш
20.07.2010 22:51
Човекът е чехски учен, който си изследва корените назад във времето. Какво странно има в това??????


Ами тия племена са съществували още в древността върху целия Балкански полуостров. Имат си имена. Този ако е чехски панславист, има и датски. Аз съм чела датски слависти в библиотеката ми в Швеция. Не може за всичко да ни е виновна все Русия. И ти сигурно носиш три славянски имена в паспорта (освен ако не си повлиян от тия турски заселници в родословното ти дърво, както се дръвчиш) и живееш в селище със славянско име. Но си плюеш коренеца. Понеже не го познаваш. Иди малко на запад да те потъпчат като нас, за да се сетиш кой си.

А ти кой искаш да изследва славянската си история? Чужденец-историк, немец или австриец? Като професор Кронщайн?

Ами ако зависеше от професор Кронщайн и Петър Стоянов - сега да пишеме тука с вас на шльокавица и кирилицата да е свалена от употреба и забранена в момента! И немските скинари да се накендзат от кеф, че уж думата "славянин" означвала "роб" (те толкова ни познават езика). Такива чужденци ли искаш да ни изследват и пишат историята? И защо да не си я изследваме ние самите? По-тъпи ли сме от тях?

Ами интересувал се е човека за ИСТОРИЯТА си, написал ти е книга преди 100 години! ПРеди комунизма и Русиите ти, и пропагадната ти! Защо да пише за окупаторите си немска история??? Чехите и другите славяни не лижат чуждото дупе като нас с ей такива мангалски езици.
Евала на писателя и светла му памет. Покрива се с тия книги които чета на шведски от преди 200 години от шведските библиотеки!

Аз по принцип правя разлика кога нещо касае политика и идеология, и кога касае история, антропология, култура и религия. Мисля си, че, за съжаление, смесвате различни дисциплини и факти. С др. думи Предпочитам да изслушам специалиста пред не-специалиста.

И ако и да не четеме нашата история и нашите учени, все пак трябва да направиш уборка на нашите музеи над цялата славянска огромна територия и да изчистиш там гребените, шилата, тотемите и др. предмети от славянските светилища от тях. Ай приятна Кристална нощ! Само тя ни липсва!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: semtomovi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1436379
Постинги: 342
Коментари: 1106
Гласове: 727
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031