Кражбата на българските училища след 1989 година

или

"Как биха сътъра на училище и интернат за 120  деца"

 Не,

КАПИТАЛИЗЪМ ПО ФЕОДАЛНО-СЕЛСКИ:
Не, кметът (който днес е от Герб, преди 7 години беше Син, а преди 25 г. беше отряден председател и "пионер") и неговият финансов състоятел и главен бизнесмен в селото не разрешават на тези момичета и момчета да си спомнят с топли чувства за другарят Иванов и за 8-те приятни и пълноценни години в училището (1970-1980) ни на село. Момчетата днес са мъже, подкупени със слугинска работа в именията на въпросния селски богаташ и в частния му футболен клуб. Те са доволни, че имат работа. Така селото стана Мъжко Село, Село за Мъжете. Жените и децата - кучета ги яли.  Семействата на  момичетата от общо ок. 120-те по онова време ученици, са до крак изгонени в града.
Това ли е гербовската политика днес и Синята политика вчера?
  Бих искала да Ви помоля за информация при кое правителство, коя година, кои хора в България са директно отговорни за харизването на българските училища на частни бизнесмени. Тъй като бях в чужбина и съм изпуснала развитието в България заварих мрачна обстановка. В Наше село в Северо-западна България ме спираха непрекъснато съселяни и ми се оплакваха, че кметът бил поставен от богатия бизнесмен и му харизал училището, ТКЗС-то, Стадиона, а на дневен ред били и гробищата. Съселяните ми роптаеха, че училището стои пусто и празно, разбито, не го ремонтира и че е построено с безплатен селски колективен труд навремето, че е продадено без официален конкурс по фиктивен път за жълти стотинки. Като се поогледах и в съседните села ситуацията е сходна - западни емигранти са изкупили училищата и се готвят да правят старчески домове, само че толкова старци едва ли ще намерят в обезлюдена България.   Опитах се да намеря информация по Нета. - Уви! Няма! Темата изглежда е табу за българската журналистика, политици и блогари, дори за партии като Атака и тя не пожела да я разисква. Такава е ситуацията през и до 2010 г. Училищата-призраци са разрешена тема, очевидно само около кухненсата маса и съседската пейка, но не и в модерното и "супердемократическо" българско общество днес.
Налага се да си я отворя сама и да ви питам тия неща, защото тук при нас, в Швеция, е немислимо училища, болници и детски градини да се приватизират. Абсурд! После от къде ще идват пенсиите, ако такава нелепост бъде допусната да стане???

Така и онзи ден. Опитах се да опиша спомените си в Уикипедия за колектива на училището ни от онова време, имахме прекрасен учителски състав, за броя на децата, кръжоците. Веднага някой (тълкувайте кмета или бизнесмена и хората му) ми изтриха постинга. - Извод: не се разрешава на поколенията от онова време, учили в държавните български училища дори да имаме топли и изобщо.. ученически спомени. Такава ситуация не съм срещала никъде по света. Това е геноцидна ситуация. За това ви моля да ме светнете по главата, само аз ли имам спомени. Вие вашите как сте ги подтиснали??? Със страх или с немотия или с кво?

Днес и малцината млади семейства с деца са принудени да напускат селото, само защото децата им зимата припадат от студ или от глад или от много ранното ставане (в 6.00 ч. идва училищен автобус да откарва селските деца на 20 км от селото до най-близкото градско училище).

Пропастта между града и селото така се задълба. Тя е новодемократическа пропаст. Така селото е изолирано и удушавано. Предлагам Ви последните му вопли!