Снимки на Психиатъра от Затвореното отделение признал ме за  невинна и обзор на социалната война
2004-2007 срещу семейството ми

Bilder pе Psykiatern pе Den Slutna avdelningen som erkдnde mig vara oskyldig och цversikt цver sociala kriget 2004-2007 mot min familj

(under construction!)


Ако си правеха тия ташаци  гаври за  милиони крони с мен като здрава бих им простила. Ако бях здрава. Но те се гаврят с ревматичка с възпалени и болезнени стави, с подути стави, и се активизират когато съм на болнично легло затваряйки ме в погрешно отделение. Как да прощава човек на убийци?

Om de skulle gцra narr utav mig med miljoner kronor som frisk person hade jag fцrlеtit dem. OM jag var frisk. Men de krдnker en reumatisk kvinna med inflammerade och smдrtsamma leder och de aktiviserar sig dе jag дr pе sjukhussдng och genom att lеsa in mig pе fel avdelning. Hur gеr det att fцrlеta mцrdarna?


Д-р Борота и жена му са румънци в Швеция
Doktor Borota och hans fru дr rumдner som bor i Sverige.



Това е мъжът, който каза "Юнас си е малко шашав" по време на пускането ми на свобода през септ 2007. Доктор Дорин Борота,  който ме призна за невинна след 34 дни неправомерно мое задържане в отделението му номер 67 към Болницата НЕЛ в гр. Троллеттан. То аз ако бях здрава добре, ама бях с от 4 до 7 воднисти диарии на ден и дори диетата ми вътре бе преустановена, лекарствата ми - заключени в шкафа на отделението.

Та това е мъжът, чието решение това от някого назначено и на мен непознато джипи доктор Юнас Лундберй и соц. секретарка Катарина Р. отказаха да уважат, тя лъжейки властите в София и изземвайки ролята и решенията му пред България. Та това е доктора, когото този невчесан, небръснат и афектиран и непознат ми иначе доктор Лундберй него го обижда без грам респект към специализацията му на психотерапевт с писмо от окт 2007.
 
Denna дr mannen, som sade "Jonas дr litet knдpp" vid min frigivning i sept 2007. Doktor Dorin Borota, vilken erkдnde mig oskyldig, efter att i 34 dagar olagligen jag blev inlеst inne pе hans avdelning nummer 67 vid Sjukhuset NДL i Trollhдttan. Hade jag varit frisk hade det varit okej, men jag var med 4 till 7 vattniga diarren om dagen och min diet var avbruten, mina mediciner blev inlеsta i korridoren pе avdelningens skеp.

Det var mannen, vars beslut dock den hдr av nеgon tillsatte och fцr mig totalt okдnde distriktslдkaren doktor Johnas Lundberg och socialsekreterskan Katarina R. vдgrade att respektera. Hon ljцg fцr sociala myndiigheterna i Sofia och tog цver dr Borotas roll och beslut infцr dem i Bulgarien. Sе denne дr doktorn, som blev i brevform fцrolдmpad av denne orеkade, okammade och affekterade doktor Jonas Lundberg utan gram respekt till hans specialisering som psykotereapeut via brev till honom fr. okt. 2007.




Тия търкания са зарди предложението на доктор Борота да ме  пусне на окончателна свобода от Отделението му срещу изискванията му: 

Dessa deras inre motsдttningar hдrstammar nog i doktor Borotas fцrslag till mig att frislдppa mig definitivt frеn sin Avdelning 68 dock mot hans krav:

1. Първо, да изтегля адвокатката си г-жа Оуса
1. Att jag skall dra tillbaka min advokat fru Еsa
2. Второ, да прекратя обжалването си на съда за незаконовото ми насилствено затваряне, продължило 34 дни в отделението му, и заради клопка у лек. кабинет на  доктора-колега на свекъра му, д-р Юнас Лундберй.
2. Att jag skall lдgga ner mitt цverklagan via rдtten pе den olagliga min tvеngsinlеsning, som strдkte ut sig i hela 34 dagar inne pе avdelning 67, och bakom vilket stod fдlla hos lдkarmottagningsrummet hos kollegan till dr Borotas svдrfar - dr Jonas Lundberg, Dalabergs VC, Uddevalla. 




Адвокат Оуса Ерландссон от Шйелгрйеенс Адвукоотбироу има поглед върху случая ми и беше... ужасена!
Тя ме посети и вътре в Отделение номер 67.
Advokat Еsa Erlandsson fr. Kjellgrens Advokatbyrе har inblick i mitt fall och blev... fцrskrдckt! Hon besцkte mig inne pе Avdelning 67!

Снимка: http://www.kjallgren.se/index.php?lang=se&page=staff&staffPage=all&comptence=all&showType=1&id=20

Това договаряне на доктор Борота с мен беше осъдено и наречено от от адвокатката ми "Кравешка търговия". Тя се надяваше да победи в делото и обещаваше по пациенттелефона над 50% шанс да спечелим двете с нея делото срещу докторите Лундберй и Борота.
Denna цverenskommelse mellan mig och doktor Borota blev dock  av min advokat kallad till "Kohandel". Hon hoppades att vinna i rдttsalen och lovade pе patienttelefonen цver 50% chans fцr oss bеda att vinna mеlet mot lдkarna Lundberg och Borota.

Аз се съгласих на условията на доктор Дорин Борота, и доктор Борота ме пусна през септ 2007. 


Това обаче мое освобождаване и пускане на свобода бе лъжливо изменено пред учрежденията в България от социалната секретарка госпожа Катариина Р. на "Марийка е избягала от временеn отпуск" .  Целеше да насъсква българската полиция с хеликоптри и кучета (тя си я представяше да процедира като в Швеция) . Целта й беше да ме накаже, въпреки, че лъжеше напук на фактологията на случая, върху която Катарина Р. меко казано, се "изсра".И така г-жа Катарина Р. с лъжливото си писмо загуби респекта на колегите си от соц. служби в България.
Jag gick med pе dr Borotas fцrslag och han slдppte mig fri under mеnaden september 2007. Denna min frihetsgivning var lцgnaktigt fцrдndrat till myndigheterna i Bulgarien frеn socialsekreterskan Katarina R. till "Mariyka har smitit frеn permission" i syfte att hon ville vigla upp bulgarisk polis med helikoptrar och hundar (hoppades Katarina R. som i Sverige) och bestraffa mig trots faktaunderlaget som hon sket blankt i. Sеledess fцrlorade fru Katarina R. via sitt lцgnaktiga brev respektet hos sina kollegor frеn socialtjдnsten i Bulgarien.
 
Та доктор Борота ме освободи като отдръпнах делото и като ме уверяваше заедно с персонала си, че документът препълнен с лъжи, унищожил 3 години здравния ми архив в местната ми поликлиника и унищожаващ свободата ми без съд в Швеция - "Воурдинтиигът" на д-р Лундберй ще бъде завинаги анулиран и унищожен от нас" . Следователно щеше вече да е без сила за мен в обществото им в Швеция. 

Дали това е така днес, аз не знам, след като след моята полицейска жалба против този д-р Лундберй и г-жа социалсекретерката Катарина Р. и моят поставен към полициата въпрос дали този документ все още важи в сила или не, то Полицейската служба отговори с ... мълчание. Та човек никога не знае ако веднъж вече е бил роб в тяхната робовладелческа система, създадена от шведския департамент да важи в държавата тук у нас в Швеция.
Sеledess doktor Borota gav mig friheten nдr jag drog tillbaka rдttsliga цverklagandet och dе han цvertygade mig med sin personal att "Doktor Johnas Lundbergs Vеrdintyg kommer fцr alltid att bli annulerat och fцrstцrt frеn oss". Sеledess detta dokument skulle bli i fortsдttningen utan styrka fцr mig i samhдllet i Sverige.
Om sе дr fallet vet jag ej, eftersom efter mitt polisanmдlan utav dr Lundberg och fru Katarina R. och stдlld frеga om detta dokument дr i kraft eller ej, sе svarade polishuset med tystnad tillbaka. Man kan aldrig veta alltsе i Sverige om man redan varit slav i detta slaverisystem som socialdepartementet infogat att gдlla hдr hos oss i Sverige.


За съжаление социалната служба в кв. Доалаберй се държа гадно в лъжливо писмо от фев 2008 г. до соц. Служби в София и до Организацията за защита правата на децата, все едно този унищожен документ е все още в сила и бил истински (там да припомня, че д-р Лундберй укри 3-годишния ми здравен архив в Здр.. централа Доалаберй и ме описва като физически здрава, но досаждаща наоколо с "фобия от червеи, внушение, агресивна" дори - да, бе, да, агресиван, аз - аз дето 3 години съм била пълен вегетарианец по морални съображения бих ли могла да бъда това?! Липсваше логика в цялата тая работа). 
Tyvдrr fцrde sig socialtjдnsten i Dalaberg, Uddevalla, mycket taskigt och i ett lцgnfyllt brev frеn februari 2008 till dem sociala myndigheterna i Sofia och till en barnorganisation om barnrдttigheters beskydd, lеtsandes att detta fцrstцrda dokument skulle fortfarande vara i kraft och "sann" (i vilken jag bцr dra Er tillminnes, att denne doktor Lundberg undangцmde min 3-еriga hдlsovеrdsarkiv frеn Dalabergs Vеrdcentral och beskrev mig som fysisk frisk person men typ, tjatande runtomkring med "maskfobi, inbillning, aggressiv" till och med - utan att bry sig att han hade rеkat fel person, jag som i tre еr var fullstдndig vegetarian av moralisk avsikt, skulle jag kunna vara "aggresiv"? Fanns ingen logik liksom i det hela).

Та  значи соц. секретарка К. Р. се зае да отмъщава на мен и на децата ни в България с писмо до г-жа Ширин Местан в София. В свободното си време. К. Р. си правеше свое си лично разследване за адресите ни и на роднините в България и то през свободното си време вече на лична основа, което беше доста обезпокоително като факт и беше наречено от шефът на соц. служба в българия за "лично отмъщение на соц. секретарка заради полицейската ти жалба срещу нейната приятелка и тарторката г-жа Г. Корлссон от 4-тия етаж отсреща".
Sеledess tog sig socialsekreteraren Katarina R. uppgiften att hдmnas pе mig och mina barn i Bulgarien via sitt bev till fru Shirin Mestann i Sofia. Under sin fritid gjorde sеledess Katarina R. sin egen utredning fцr att fе tag i vеra adresser och i slдkts adresser i Bulgarien och detta gjorde hon pе sin fritid och numera цver personlig grund, vilken verkade ganska stцrande som faktum och uppkallades av chefen fцr bulgariska sociala myndigheterna fцr "personlig hдmnd av socialsekreterska pе grund av mitt polisanmдlan mot hennes vдnninna och uppviglerska fru G. Karlsson frеn fjдrde vеningen mittemot". 

. В България през м. февруари 2008  г-жа Ширин Местан в началото почти се бе подвела от лъжливото писмо на лъжливата шведска социална секретарка (там хората вярват на нещо което идва от Швеция поради чиста автоматика).

Добре, че дамата реши да стори собствено проучване.
Което проучване, обаче спечелих аз, а шведската социална секретарка се оказа разобличена и българските й колеги й изгубиха доверие.
За пръв път от 10 години насам  някой (шефът на соц. служби в България) ми поиска лекарска документация. Лекарската документация обори лъжите на шведската социална секретарка и доказа праведността на моите твърдения.
I Bulgarien under mеnaden februari 2008 fru Shirinn Mestann hade frеn bцrjan nдstan blivit vilseledd frеn ljцgnen i den lцgnaktiga svenska socialsekreterskan Katarina R:s lцgnaktiga brev (man tror dдr pе folk som kommer frеn Sverige med ren automatik). Vilken tur att damen beslutade дndе att gцra egen utredning. Vilken utredning, dock, vann jag, och den svenska socialsekreterskan visade sig avslцjad och i henne fцrlorade hennes bulgariska kollegor tilltron. Fцr fцrsta gеngen pе 10 еr nеgon (chefen fцr sociala myndigheterna i Bulgarian) ville frеn mig lдkardokumentationen. Lдkardokumentationen krockade med svenska socialsekreterskans lцgner och bevisade sannningsenligheten i mina pеstеenden.
Тази мъмрена в полицията заради расисткия й терор срещу децата ми пък съседка Г. Корлссон от ул. Хиггестроукет номер 5, се оказа в крайна сметка приятелка и информаторка на местната соц. служба. Тя бе най-стария от 40 години насам наемател в кв Долаберй (аз бях най-новата и току-що нанесла се и тя не харесваше семейства с деца и ги гонеше от квартала). Та тарторката и приятелка на следователките Уллите от социалната служба цели 3 месеца тероризираше децата ми в с расистки обиди и ходеше по петите им навън и залегна в основата на конфликта ми със соц. служби още през 2004 г. при нанасянето ми на нов адрес в гетото Доалаберй, Уддевалла.
Denna grannkvinna fru G. Karlsson frеn Hyggestrеket 5, som fick polisjuristens varningar pе poliset pе grund utav sin rasistiska teror mot mina barn, visade sig i slutдndan vara vдnninna och informatцr till lokala socialtjдnsten. hon var den дldsta (sedan 40 еr tillbaka) hyresgдsten pе bostadsomnrеdet Dalaberg, emedan jag var den nyaste och just precis hade jag flyttat in pе Hyggestrеket 1 och hon tyckte tydligen ej om barnfamiljer och invandrare och joggade bort dessa frеn stadsdelen). Sеledess komandцrskan och vдnninga till socialutredarna Ullorna fr. socialtjдnsen Dalaberg i hela 3 mеnader trackasserade mina barn via rasistiska tillmдlen och gick barnen i hдlarna ute och detta lades nog till grund fцr vеr konflikt med socialtjдnsten redan under еr 2004, vid min inflyttning pе ny adress i ghetot Dalaberg, Uddevalla.

Най-жалкото е, че в своите тотално 4 разследвания социалните служби в гр Уддевалла нито веднъж не взеха страната на децата, ами взеха страната на тарторката си. Дори описаха една току-що прекарана вирусна инфекция на дъщеря ми през 2006 г. и "бълбукането в корема" на дъщеря ми за "страх от родители и стрес" - нещо от тоя род за детето. Изопачаваха всичко за да търсят повод да осиновят децата ни. "Вирусната зимна инфекция" в техните ръце се превръща в досиетата им във "страх от родителя".


Кв. Доалаберй, ул. Хиггестроукет номер 5.
 
Пред тези сгради пространството около детската площадка  бе резервирано за една расистка съседка, чийто интерси и расистки терор срещу децата ми защитиха местните шведски социални служби. Дори първото им соц. разследване  през 2004 бе повдигнато по сигнал на въпросната расистка съседка-стоулкърка и проведено 2 седмици след Жалбата ми от нея в полицията. Социалът обслужваше интересите на приятелката си расистка, която желаеше нощем видимост в апартамента ми на партера и да интимничи с мен (аз й отказах) и със съпруга ми. Та социалът разследва през 2004 г. срещу моето пускането на пердета и облепването на 2 прозореца с фолио.
 
На снимката парника на фирмата се отдава под наем.

Доктор Дорин Борота със свекъра му, доктор Иоан Михок който ми беше редовното Джипи в Здравната Централа Доалаберй в гр. Уддевалла - и двамата са от Румъния, следователно и се замесиха по желание на свекъра в тази под достойнството ми жалка махленска мелодрама. 

Истинска семейна тяхна Сапунена Мехурка е целият ми случай след неистовото настройване на училището и дет. градина против децата ми и серията идиотизиращи акции против децата ми от 2004 до 2007 г. проведени по поръчка на местната соц. служба от кв. Доалаберй под заповедите на всевластната соц. служба която вилнееше над живот и смърт в квартала. 

Когато се настаних на адрес Хиггестроукет 1 една моя съседка ме предупреди че имат ужасна  местна социална служба, и че са образували Родителски комитет против нея. Аз обаче не приех предупрежението на сериозно.
А е трябвало. Като нова социалната служба ме избра скоро за Черната си овца, и ми отвориха с повод и без повод 4 разследвания в които всяка дума бе лъжа и преиначаване на семейната и житейската ни ситуация с цел да пришише на децата "психо-социално невпасване" и психични диагнози. По едно време не респектираха нито стените ми, нито вратата ми. Все принудителни гостувания. Все насилствено звънене и пускане вътре. Все лъжи после и опити да ги оборвам писмено. Соц. служба скучаеше без работа и я сърбяха пръстите да се заяжда с някой.

Ту привикваха децата на разпити. Аз се тухках, че не бях свикнала като българка деца да ходят по разпити. После не съм свикнала семейното ми положение да се разнася из училище от соц. служби. Все се опитвах да протестирам и всеки мой опит да ги призовавам към нормален живот и спокойствие ги настървяваше още повече в изгавреняшката им война, в която бях прогласувана да бъда убита и затрита.

Малкият не можеше да пише:  Въпрос на соц .служба в писмен разпит на детето"Как би се почувствал ако мамчето изчезне завинаги от дома ти?" после караха детето да избира тъжно или весело човече и да го рисува.

Всеки понеделник средното ми дете рисуваше в клас какво е  правеила у дома уикенда пише вляво в 1 книга, а отдясно описва с думи. Тази книга пазеха със зорки очи да не напусне шкафа в коридора на училището. 1 ден детето я донесе у дома а на мен ми настръхна косата. На кого предават учителките всичката тая информацията после?

Пред блока забавя полицейска кола и полицайка започва да ме фотографира неистово. "Спрете колата да Ви позирам малко, ако ще ме снимате?" - ги сдяках. "Ааа, не, ние не тебе снимаме, ами тука стана катастрофа." Хубаво, ама няма жертви нито следа като за след катастрофа.

Соц. секр. Катариина Р. реши, че добрите ми езикови способности са били нещо което тя и Уллите решили на събрание една сутрин да ми припишат като "параноя". Значи писателите, журналистите всички до крак са за двете Улли и за Катарина какво... параноици? Браво на тях! Колко са умни само!Щото са вербално надарени?.. Да говоря добре шведския им език било зле за тях, болно състояние. Било "параноя". Да съм престанела да се изразявам и мисля или съм щяла да бъда изписана луда!
- Тъй, идиотизацията ми е от 2006 г. и заплахата ми с нея е записана с мр-3 как г-жа Катариина Р. я изрича удобно седнала в дивана в хола ми. Тука предложих на блога препис някъде назад. Та не само доктор Улафр Щайнум е почетен инициатор от 2007 г. с тази там негова докторка Пеернбру, ами Уллите са я гласували колективно от година реди това. Браво! На събрание взели съдбоносното ми решение!
 Аз тогава само й се изсмях в отговор на заплахата й.  Неопитна бях. Не знаех, че си имат само на 20 км обковано с железа и през балкона болнично отделение където по поръчка на социалната служба идиотизират хората с принудителни невролептици и инжекции и ги изкарват инвалиди от там и че соц. им министерство стои твърдо зад тази им гибелна политика на геноцид.
Е, днес не се смея.  Днес я видях с очите си и Ви рева на Вас тука. За да не пострадате и Вие. Тая Геноцидна индустрия им била за Добър Ден и Добрутро!

Всеки мой опит да обжалвам лъжите на социалната служба ескалираше в присаждане на техни измишльотини ретроактивно в устата ми в журналите и досиетата ми.
 Скоро се оказах жертвана война с всички - с училището, дет, градина, логопеда и др. Само че..има малка подробност, та аз бях на легло тежко болна над 5 месеца тогава в тоя период и нямах физическата възможност дори да стана сама и да си напазарувам храна от магазина, камо ли да имам еднергия да се дрънча с някого. Нямах контакти с никого, а те не спираха да ни отварят нови фронтове и воюваха с болни, с деца, без грам свян и съвест.

Социалът се домогна и до логопеда Пер-Оуке Брингфелт назначен на сина ми, който ни наблюдава 8,5 месеца, но не пожела да седне 10 мин. да поправя неравилното произношение на "р"-то на детето ми - щял да наблюдава децата 2,5 години (еми той до 3 години е в трети клас, и как в България логопедът можа да седне веднага и да подобри произношението на детето за 20 мин!). В крайна сметка по съвет на логопеда заминах за София и открих със зор логопедични учебници от реалсоциалистическата ера в 1 антиквариат но да навлеза в материата така и не успях. Чудеснен логопед от гр. Монтана поговори с детето за половин час и свърши 9-месечния инат на г-н Брингфелд за половин час "Детето е умно и възприема. Какви са тия логопеди, не е ли виждал тия двете методически книги да те кара ти да правиш списъци с добро и лошо произношение и да му откриваш звуците" - ококори се учудена тя, защото й казах, че според местния вестник г-н Брингфелт е най-добрия логопед на гр. Уддевалла. Когато реших да пиша писмо до шефа му в града, логопедът се опрадва "Няма пари за Вашето семейство. Нямам ресурси. Пък и нямам опит от двуезични деца". Еми хубаво, ама защо ми изгуби 9 месеца в пиене на кафе у дома. Всички само следят и донасят на соц. служба. Луди хора!

Социалните бяха назначили приписване на "психо-социални диагнози" за двете ми дъщери чрез учителката Анне и чрез училищната сестра и лекар, която ги извика на фалшиво мерене на тегло и дължина. Наложи се да протестирам, защото децата се бяха върнали само преди 5 дни с бележки от годишното мерене с обозначено тегло на тях.  Децата си говорят на шведски у дома, но след като учителката преди Анне се хвалеше от детето в училище и й бе любимото дете в класа, се учудих. Оказа се, че Анне говорела на висок стил, несъразмерен за възрастта на децата и че и другите деца не я разбираха. Анне пък ме оплю че уж не съм знаела що е черен хляб и зеленчуци, и че уж Дъщеря ми не й разбирала инструкциите. Наложи се да звъня до Инспектората в Стокхолм и от там ми отговориха че учителите нямат право да се месят в избора на храна на децата у дома. Анне упрекваше и пристрастяването на дъщеря ми М. към ябълките (ядеше ги през междучасията). И това било зло. Обясних й че съм на антивъзпалителна диета заради възпалените ми стави от години, и че съм изчела всиката модерна америк. литература за здравосл. хранене, както и че ние в БГ готвим зеленчукови манджи, тя не познаваше очевидно бълг. кухня, но без да й влезе в ухото. От врата ме почна, без да ми се представи като нова учителка, упреци обиди на висок глас. То си беше комедия по-скоро. Излязох ужасена от там и разбрах, че горката е обработена до козирката от социалната служба, което мое подозрение се потвърди от копие на документ от соц. служба, където бяха си поставили за цел в училището да припишат "психо-социално неприспособяване" и съответно идиотодиагностициране на децата ми.

Социалът настрои и местната дет. градина, чиято директорка с която изобщо не сме се виждали лично и не се познаваме, бе записана о мен по телефона  как твърди, цитирам "Вие всички родители в България си връзвате децата за кухненски столове и ги биете"! Без коментар! Синът ми бе "ударил бебе", обаче аз я питах тя ако не яде по 10 часа на ден дали няма да е раздразнителна самата. Практикуваха да не канят децата с ядене. Децата се хранеха само ако пожелаят и моето никога не ядеше сам. Аз ги помолих да го "канят" с първите 2 лъжички, но това го преиначиха веднага в "насилие"  и в генералния извод за българските родители, който ви цитирах вече. И после защо го пращаха да играе само той от групата им с бебетата, като "морковът" да ни привлекат да започнем в тяхната градина беше "да тренира да практикува речта с връстници". Отново саботажи и тук против малко дете! После аз съм насилника! Срамота!

 В основата на голямата им гражданска война против децата ми и мен (2004-2007) на всички фронтове в кв. Доалаберй бе неосопоримо жалбата ми през 2004 г. срещу тарторката и информааторката, приятелката на соц. следователки Уллите - г-жа расистката съседка Г. Корлссон от Хиггестроукет номер 5 (до ден-днешен живее там нали е протектирана от службите, изселиха мене, а тя ще си умре на тоя адрес със социала зад гърба), която бе наплашила децата ми с три месечно преследване и раситски обиди и наплю лицето на сина ми в пералното помещение.



Във фирмената обществена пералня, която се намира в килера на тази сграда, въпросната тарторка и расистка съседка г-жа Г. Корлссон  оплю лицето на сина ми със слюнка, провъзгласи го че чупел пералните (той влизаше за пръв път вътре и ме държеше кротко за ръка, не беше мръднал от мен), обвини ме че съм лоша майка, и излъга че децата ми счупили клони на дърветата. Проверих всички дървета наоколо. Нямаха и пукнато клонче. Моите деца не са такива. Но тя буча та я чули из целия блок. Една нощ към 23.30 ми носи парцал от пералнята и се опитва да влезе вътре в апартамента ми. Отказах да я пусна.
Друг път се опитва да интимничи  с мене и мъжа ми.

Тя е 70-годишна над 120 кг и си говори сама. Крещеше от 4-я етаж "Хвръляй пръчката и си отивай в България" на децата ми! Такъв човек е приятелка и информаторка на местните соц. служби. На края на мен предлагат Риспердоол, а расистката и ненормалната стоулкърка я защищават 4 години от соц. служби. Социална "справедливост" на кубик!
Според нея децата са чупели клони на дърветата, само че дето нямаше 1 счупен клон никъде из района, дори пукнат нямаше.
Следователно се озовахме невинни сред доста разклонена мрежа от съпрузи, роднини, приятели, в която ние попадаме с децата ми в новия град и на новия адрес  през 2004 г. и соц. служби които слухтят навсякъде избраха да ни ударят в най-уязвено състояние като тежко болни след критична хелминтозна епидемия хваната от диарично куче от плаж в новия град Поморие през юли 2007, и на връзките между които близки локални лица ние като нови и непознати разбира се че станахме много лесна жертва, и най-вече заради магарешкия инат и нежеланието на инфекциозният доктор Улафр Щайнум да ни предложи инфекц. лечение в критичен момент и да спаси децата ми, който наля бензин в огъня, най-вероятно и той под влияние на соц. служба!

Доктор Борота бе хуманен към мен и той беше просто въвлечен по негово нежелание в раследване, но и той се опита да вербува съпруга ми на тяхна страна, и обра накрая една майна от иначе търпеливия ми мъж:
  "- Познавам Марийка от 20 години, абе вие какво говорите, луди ли сте?!?   Цялата Ви дейност тука е едно фиаско и театър!" -  прати го на майната му мъжа ми Петер, като изслуша лъжите на доктор Борота, който се опита да отрече ревматизма от който страдам от 1996 г. насам и хелминтозата с помощта на вербуване на Пйетер. (Увод от запис с мр-3 съм представила тук на уважаемите зрители като тема наад.)

Та доктор  Борота ми се извиняваше, че прави само това, което всъщност му заповядвала всеки ден по телефона социалната секретарка Катариина Р. и съвсем не по "свое" желание. Дори ми задавал нейните въпроси. Пък социалната секретарка Катарина Р. си въобразяваше, че знаела дори какво "сънувам" и за "какво си мечтая" ("Всеки ден ти чета свръхдебелото досие, знам те отвътре-навън наизуст" - закани ми се тя седейки у дома в дивана ми през 2006 г., абе, болно амбицирана жена!)
Та ако ме чете тя тука, не е зле да я посъветвам най-ссетне да си намери  с Уллите си някакъв собствен живот и някакво хоби и да се отскубне да ни ходи по петите в Швеция и из Европа и по колата ни, щото ще вземат хляба скоро и от Интерпоол, каквито са параноици и трите. Те са за отделението с тоя страх от емигрантите си в квартала си, не азз. Аз шведи като тях съм виждала, ама нали съм им първата българка! Докато не се изгаврят с всичкия бюджет и свободно време което им е останало в живота с мене  - няма да спрат. Така правят "Социална политика", моля ви се. Която в България бе наречена "разхищение на пари от слободни хора" от соц. служби.
 
И аз му вярвам, защото той имаше много приятно впечталение иначе от мен и дори се посприятелихме с него. "Марийка какво си направила да обърнеш 1000 души против тебе, ама всички, всичките!!??" - питаше ме той еднакво недоумяващ както и аз.

Викам "- Нищо, просто си обжалвам и искам да ми администрират моите диагнози, а не чужди и какви ли не, каквито нямам и не съм имала".

"Ама ти си писала толкова много".

"Еми като има купища с грешки от Касата от 2001 насам, някой трябва да върви след тях и да им ги поправя. Ако не го върша сама няма друг кой"
 
Общо взето той е наясно. Но си варди хляба.

"Ти имаш тука горе!" - обичаше да чука с показалеца си той в слепоочието! 

Е, а сега моля прибавете към всичко това и конското което ми чете доктор Борота и социална следователка Улла - през тази въпросната 2007 година и без значение за тях че детето ми е вече на 6 години, защо за бога, не съм му била направила аборт като трето дете (а защо да трябва да го абортирам? Може пък да обичам деца и да съм решила и аз като албаниците и циганите цял живот да съм майка)? Е, това знам социалните не искат да го чуят за отговор, защото ще умрат ако то 4-то дете започнат да ми дават като на емигрант някакви по-солидни детски помощи (те тук започват от дете номер 4)! Без да искам съм им навлязла в рисковата зона, и биха по-скоро ме убили, отколкото да ми разрешат 4-то дете напук на всички международни конвенции подписани от Швеция в защитата ми.
  Снимка от профила на доктор Dorin Borota във Фейсбуук, тука е с жена си, която също е мед. сестра в Швеция в болницата НЕЛ в гр. Троллеттан

 
Тази снимка сигурно е от парка пред Отделение 67 и болницата НЕЛ, защото така изглежда.

Това е снимка  на доктора, всяващ ужас с Респирдоол и принудителна невролептично коктейлна лоботомия от Затвореното отделение Оовдйелниинг 67, към болницаата НЕЛ в гр. Троллетан,
иначе е много мил човек,
ако не е
професията му.

Тука е с жена си, която е дъщеря на редовното ми джипи от Здр. централа Доалаберй Уддевалла, която е мед. сестра в същата болница.

И тримата са от Румъния

Снимка от сайта hi5


Балконът и прозорците на Овдйелниинг 67 са опасани с дебели железа. Вратата се заключва с код. Пациентите ни докарват с полицейска кола и в белезници. Пациентите влизат в шок.
Вътре сме най-различни хора, шведски млад мъж заради заплаха, Биргитта като мене заради конфликт с лекар, финландецът заради престрастеност към църква, щерката на социалната работничка заради гадже в Испания и наркотик, младия иракчанин който псуваше шведите, имаше различни случаи, но общото което аз установих, бе че на всички раздаваха принудително (каниха ни де) Респирдоол принудително три пъти на ден. Мнозина не си знаеха правата, че имат право да го откажат. Или се предоверяваха на лекарите. При агресивност и съпротива яките мъжаги сред персонала държаха пациента на който се поставяха принудителни инжекции. Присъствах на една такава гледка - гледах как две сестри усмихвайки се се опитваха да омаловажат припадането и гърча на младия иракчанин на диван в коридора. "Болен ли си?" - попитах го като се съвзе той. "Това  е от инжекциите им. Шведите са расисти" - каза ми той след като дойде на себе си.

Аз им го отказвах, и не сгреших. Защото приемащите го пациенти и нови мои приятели скоро станаха преобразени и агресивни, крещяха и нападаха. 
 
И пиле не може да префръкне от седмия ни етаж! Вратите са строго охранявани от специални сестри!
 Вътре на квадратурата на два двустайни апартаменти сме наблъскани 20-ина пациента и поне 60 души персонал. Тежко и трудно се диша вътре. Енергиите се наслагват една върху друга. Човек няма свободно пространство. Вратичките в стаята са с прозорци от където ви наблюдават и нощем дали спите. В стените са монтирани камери. Пациенттелефонът се подслушва и често ми го спираха, ако се обаждах на неподходящи за тяхното усмотрение, лица. Майка ми от България не беше одобрена и при всеки опит да й звъня изключваха телефона на 2-та секунда. Налагаше се да й звъня по 30 пъти за да си довърша изречението.
Всяка наша казана дума се записва на компютри от персонала, преструващи се на Ваши "приятели" или "врагове" (техника от американските затвори, общо взето).

Взимаха ви и насилствени проби кръв и урина. Няколко по-възрастни сестри боцкаха на легло в количката.
Най-ме беше страх от злонамерената подлекарка д-р Лий. Тя ми се караше до плач с часове, защо съм си осигурила здравни свидтелства от чужди психотерапевти за Добро психично здраве, защо слушам сигналите на тялото си. Имаше много злонамерен вид и първие 2 седмици работеше трескаво да ме унищожи по някакъв начин и намери вратичка за да ме изкара психически болна.
Контаките с нея бяха ад и унижаващи по затворнически.

През нощта стаята ми сигурно бе нашпрейвана с нещо, защото отказах да пия Риспердооала и защото сутрин миришеше на тор. Някои нощи ми пареше в костите след вечерята и пиех по 8 литра вода на екс, за да угася "огъня" в гръкляна най-вече. Много неприятно беше и страшно да се храните там!

Един ден се натъкнах в 1 една стая и на... количка за миене на мъртъвци. "Тука ние си къпем цветята" - заоправда се мед. сестра с която се бяхме посприятелили.

Майка ми получи диабет от страх за мен на какво място съм попаднала. Информация за това място до сега в шведското общество липсва.