Сън-предупреждение в Отделение 67
 спаси живота на сина ми
 
Аз съм малко като Едгар Кейси.  Сънувам предсказателни сънища и сънища-предупреждения в опасни ситуации.

Искам да ви разкажа за 1 от тях.

Така например сънувах този сън, когато ме заключиха в отделението номер 67 след като джипито ми викна три сестри и ме набиха, че държа като Дева Мария сина ми гол и ние двамата с него отвсякъде сме обкръжена със злонамерени хищници които искат смърт за детето ми.

Това нямаше да е до там ужасяващо (разбира се, не и за детето, но за службите), ако не беше несправедливостта, че усещах в съня като на длан душата на детето ми контрираща злонамерените мисли, планове и действия наоколо ни заобиколили ни плътно от всякъде. А аз държах на колене дете с душа на ангел. То бе като същински Христос в рани и те кървяха. Но душата му - добричък добричък мисли само добро да направи на тоя свят, това му усетих му е душата и кармата на това дете родило се  с намерение да върши добрини през живота си.  (Днес в него наистина се влюбват  всички момичета от класа, защото той не се рита като другите деца през междучасията, не обича насилието и го прегръщат, прегръщат когато минаваме пред блока им и го срещнат на улицата случайно. Малките женички му се радват! Сигурно е добричък, за да е толкова популярен все пак от клас на клас.)
 
Но тогава, когато казах пред детската му градина "Снеккан", че не сме насилници, какво говорите,  в какво си позволявате да ни обвинявате с детето, как така да го връзвам за стола и да го бия както правели всичките български родители според директорката,  ми бивш педагог съм, как така той бил насилник, абе вие луди ли сте, и още й казах на тази негова бавачка в детската,  че е милостив към животни и не обича животни да се колят и мъчат по телевизията. Е, не трябваше да й го казвам това последното! Та тогава тази учителка която е много млада и иначе неженена арабка само кротко ехидно ми сервира:
 "Еми а ти не мислиш ли че е психична болест да милееш за животните? Не, това не е нормално!"

Нямам думи, обесих брада в шок от чутото от лице, претендиращо да е педагог! Какви "изводи" само, каква "логика" царува над гето Долаберй, управлявано от железната ръка на фашагските местни социални служби! Какви извъртания за да изкарат някакви скалъпени пъклени планове за истина. Че набелязанта им жертва бе "дете" изобщо не ги смущаваше! В най-милеещата за "деца" и  в  "най-социалната" държава в света!

И така на другата сутрин след съня ми, главният психотерапевт д-р Дорин Борота ме извиква в Рецепсията на Отделение 67 да ми каже, че решил бил да ми гласува доверие заради добро поведение и да ме пусне за 12 часа сам-сама да си ида у дома при децата си (най-сетне за пръв път). Не вярвах на ушите си! Без никакъв придружител. Не са това обиколките на болницата със сестра по петите ви за 1 час. Цели 12 часа свобода!

Взимам рейса, то град Уддевалла е 30 км път от гр. Троллетан и  що да видя? Заварвам ама тамам целия ми дом нагоре с краката разбъркан - пране, мръсно, разбъркано, аз нали съм затворена там от седмици насам за 34 дена, няма кой да готви, да чисти на децата. Абе мъжа си е мъж. Бащата си е мъж и не смогва и работа и чистене и три деца. (Та каква полза от това заключване за семейството и обществото - така и до днес така и не разбрах!)

От вратата почвам да готвя на децата кой каквото обича да яде. Както винаги и тримата ядат различни неща - пържи ми боб, палачинка за мене, за мене еди какво си.  Тогава синът ме посреща в ранички ама целият. Какво си направил ти та изглеждаш така ужасно? - Паднал бил на люлката (ахааа, еми ето ги и раничките от съня!).

И разбрах тогава, че сънят ми беше предупреждение какво са му намислили шведските социални служби. Сън, който в своята цялост трябваше да се вземе на сериозно! Нямах нужда от повече "доказателства".

Та аз ако не бдех да предупредя таткото с помощта на българския ми език, който те от Рецепсията на Отд. 67 така и не разбраха, и ако таткото не беше укрил децата по къщите на приятели (с диария и нелекувани и гонени от настървените служби) бягайки на 1 крачка преднина пред соц. служби - лошо им бе писало. Поне за синчето. 
Но, всичко бе тайминг. В Този тайминг и интуицията си каза дума. Но и съня отгоре.

Ако не послушах съня си и се бях предоверила на "добрите намерения" на службите, то днес децата ми да са осиновени в приятелски семейства приятели стари пенсионерски семейства (които пък щяха да намажат солиден втори доход от контакта си със соц. служителки).

А аз да съм се разхождала с 1 табела на корема и 1 табела на гърба и да съм спяла на палатка по шведските площади и оспамила Интернет - като тази чернокожа майка, на която социалните служби примамиха децата с екзотични пътувания по яхти и с мотоциклети, изземайки й 4-те деца с подобни лъжи (стар от 15 г. насам, случай).

И днес разсъждавам така: щом като детската градина подготви почвата за соц. служба като му измисляше на това дете психични диагнози, значи социалните служби пък на свой ред последвайки я му бяха намислили принудителен невролептичен коктейл и на него.
Боже! А той си е слабичък!  Надали физиката му е щяла да ги издържи! Та тялото му си беше и от хелминтозната епидемия точно тогава обезводнено ( а от шведския лекарствен указател "Patient FASS" пък научих, че приемът на даваният на всички пациенти насилствено Респирдоол в Отделение 67 резултирал в над 34% смъртност при пациентите с обезводнени тела)!
  Обложка: "Източникът на знание за лекарствата Пациент ФАСС 2010 г."

Аз бях помолила за такъв указател контактната ми сестра от Отделение 67 и тя ми го домъкна от Рецепсията им в леглото ми и в стаята ми, защото не спирах да се питам какво е това универсално лекарство "Риспердоол" което даваха и на момичето с гаджето от Испания с манодепресивността и наркотика, и на Биргита и мене които сме хокали докторите, и на финландеца от Свидетелите на Йехова и на младия мъж от Ирак, мразещ шведските расисти, а и на младия швед, заплашвал някакво друго лице? Е, разбрах колко е опасен за обезводнени хора. Затова именно ми беше й избран на мене с още 2 неизвестни хапа.

Да го мори ли това дете бе намислила шведската социална служба, удряйки го без лечение в най-критичния момент? Това ли искаше да каже сънят ми - че съм щяла да си го прибера както Девата си прибра Христос?

Който и да ми пращаш тия сънищя - Бог или Дявол - благодаря ти, че спаси живота на сина ми!