Предлагам ви и увода на една статия в превода й от шведски език, а може да се дочете на линка http://www.newsmill.se/node/17288



На снимката: Улле Лилйегрйен се раздели с поста си на полицейски криминален комисар, след като се разкри, че се е възползвал от платени информатори. Снимка Сканпиикс.

Използуването на млади информатори от шведската полиция - срам за Швеция

Публикувано на 28 ян. 2010, обновено на 30 ян 2010
"Моето становище е, че полицията цинично е използувала млади хора да участвуват в такива задания които полицията самата не е посмяла да ги направи. Фактът, че някой, по молба на държавно учреждение, е накаран да бъде инфилтриран в криминална или опасна група, не бива да се случва в една държава като Швеция." - пише прокуроът Nils-Eric Schultz, работещ към Държавана служба за корупция (Рииксенхйетен фъер корупшун).

По време на цели 15 години (от 1984 до 2001 г.) бях на прокурорска служба отговорен за разследвания на така наречената груба и организирана престъпност. 

Покрай службата получих добра представа как се прилага  метода по използване на информатори (инфилтратори, агенти).

Мисълта зад него бе, че полицията, вместо да работи с обикновени и добре разработени методи, като разузнаване, подслушване на телефони, наблюдение с камера и т. н. щеше да се възползва от платени информатори. Те получаваха в задание да се промъкнат в криминални групички, ако те вече не бяха в тях. Информаторите щяха между другото посредством провокативни действия да залагат капани за това лице, или за тези лица, срещу които полицията по някаква причина, не желаеше да напада.

Още от началото бях критично настроен към използуването на информатори и най-важното ми възражение което има, беше това, че аз сметнах, че принципите за един справедлив правен процес бяха изхвърлени от играта, тогава от полицията. Но за съжаление дори някои прокурори постоянно пред защитниците и пред съдилищата "прикриваше", че един информатор срещу заплащане е действувал към еди-кой си определен случай.

Също така те сметнаха, че нямаха нужда да докладват ако това лице, по призоваване на полицията, или по собствено усмотрение е провокирало това лице, което беше хванато за едно известно престъпление. Че информаторът пък получаваше възнаграждение, което стигаше до 5-цифрени числа, смятаха, че нямат нужда да съобщават никъде.

За мен това изглеждаше, че е съвсем ясно, че цялата дейност беше много правно несигурна, и бе в разрез с принципа за правото на заподозрения на прозрачност в едно наказателно разследване. Така наречената афера Лилйегрйенафеерен потвърди моите опасения. Лилйегрйен беше уволнен от полицията и той си плати за всичките незаконности които бяха сторени във връзка с употребата на информатори. Но въпреки него, съществуваха много "Лилйегрйеновци" в пределите на полицията.

В земетръса след така наречената афера Лилйегрйен, известно количество защитници осъзнаха, че техните клиенти бяха осъдени без да бяха получили доклад за всичките съответни обстоятелства. Това беше довело до това, че  много молби за преразглеждане на дела бяха предадени на Кралския прокурор (рииксоуклоугарен) на най-високия Съд (Хйеегста Дуумстуулен).

Основата за молбата за преразглеждане, бе, че адвокатите бяха счели, че техните клиенти не бяха получили един справедлив съдебен процес. Най-високият Съд беше постановил за преразглеждане на 1 от случаите. Този случай важеше за престъпление с оръжие, където информацията бе станала достояние, че оръжието бе предадено (продадено) на този, същия впоследствие осъден от полицията информатор и че той на свой ред беше получил оръжието от своето контактно лице. ..

Най-вероятно като един ефект от факта, че аз, веднага щом ми бе предоставен шанс, бях критикувал обработката на информаторите от полицията, то с мен напоследък влязоха в контакт известно количество бивши полицейски информатори, които пожелаха да опишат своята картина от дейността и те също така потърсиха моята подкрепа. Тази информация, която аз получих от тези бивши полицейски агенти ме направи още по-убеден, че методът никога не биваше да влиза в употреба. Освен че пряк резулат от метода, бе, че полицията и най-вече прокурорите щяха да нарушат законодателството, посредством недокладването на всичко, което се беше случило, то непосредствен резултат се оказа и факта, че съществуваше едно важно, но по-рано неизвестно хуманитарно изкривяване на дейността, което, според моето становище не биваше да попада в светлината на прожекторите.

Тези лица (най-вече по-млади мъже), които бяха ангажирани от полицейските вербувачи за агенти, често бяха млади, и някои дори непълнолетни. Една част от тях бе вербувана посредством практиката полицай да ги посещава по времето, когато им е била отнета свободата в полицейския участък. Значи, те още там са се намирали в подчинена позиция. Срещу различни форми на обещания после полицията е привързвала лицето към себе си. Някаква прозрачност какво е накарало лицето да приеме заданието липсва.


 

 

ужас

То да беше само полицията - то и соц. служби а може би и другите учреждения работят на същия принцип. В нашия случай бях подала полицейска жалба против подобна "информаторка" на социалната местна служба в гр. Уддевалла, Швеция. И после соц. служба си отмъсти, като лежи в основата на идиотизационния и диагнозоподправящия заговор против мен и децата ми и в отказването на децата ми на инфекц. помощ след 2 месеца разстройство и повръщане и живот на бульон и на таблетки "Лоперамид". Много отмъстителни са ако натопиш в полицията техен информатор се оказа. И на социалът не му пука, че е взел страната на тероризирращата с расистки обиди мои деца тяхна информаторка, и че не е защитил децата ми - нали на мене ми измислиха с техен доктор-приятел (съвсем непознат ми), агресия,, като той ме наби от врата в кабинета си с три сестри. Много е страшно и ужасно всичко тука, без да желая да Ви плаша и нямате никакви права дори да пропишат заради Вас, поради което съм взела думата тука на блога, в мои ръце да си изрева болката.

А в България имало ли е и има ли още подобна система???

Аз четох почти всичко, което поствахте. Изумена съм, просто не вярвам как може да съществува такава система в наше време. За съжаление и аз съм извън България и няма как да ви дам информация, но наистина не вярвам да е чак така. Просто при вас е направо като във филм ... Така невъзможно. Съжалявам много, че ви се налага да живеете в такава обстановка.

За съжаление нищо не притурям. Това са преводи. Само моя случай ви го разказвам както е преживян от нас. Стремя се да съм достоверна. И все пак едва-едва сме открехнали върха на Айсберга, дет му викат. Значи има какво да се рови и гребе за желаещите. Просто е липсвала информация за тази държава до момента и в българските медии флорират доста погрешни представи. Май разбих доста илюзии? Но нямам друг избор освен да разкажа. В противен случай бих е почувствала съучастник във Фашизъм. А фашизъмът не е нещо, чийто съучастник бих желала да бъда, защото е свързан виждате с контрол, Принуда, насилие, дискриминация, терор, апартейд. А може би и в България стават много неща, но само препатилите да имат поглед? Болшинството хора тука не осъзнават колко се е променил света, в който живеем за последните 10-15 години само. Когато разказваме историята ни, никой НЕ ни вярва (обикновените шведи).

Аз най-вече се ангажирам от позицията ми на педагог и майка. Когато в случая болни деца бяха принесени в жертва и нелекувани в критично състояние и потърпевши, и когато вече и като болна бях атакувана - няма сила която да ми затвори устата да разказвам мемоари. Благодаря за вниманието!