Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2010 15:26 - Как шведската ни соц. служба регистрира като "домашно насилие" "бълбукащото коремче" на дъщерята
Автор: semtomovi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4508 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 30.12.2010 17:16


image

Снимка: сайтът
http://ekstrabladet.dk/forbrug/underluppen/article259640.ece
  Да се знае. Да се помни... шведска демокрация какво е.
Януари 2007 г. е. Живея сама на ул. Хиггестроукет 1 в Уддевалла в 3-стаен апартамент под наем. Карам си болничния у дома заради ревматизма и несекващите дълготрайни вирусни инфекции и гледам моите три деца и три деца на съседско албанско семейство (което има 15). Храня ги, те прекарват деня у нас, понякога преспиват. Неписано споразумение. Не ми се плаща за него. Не ми се благодари дори. Просто съм "популярна" сред родителите в квартала с добрината си да им гледам децата когато са заети (понякога гледам 1 шведско и 1 украинско също така). Децата си устройват диско-маскеради в хола ми всеки ден почти, защото тука не правят домашни в началното училище първите осем години.
 Със съпруга сме от поне 10 години разведени. Той си има по това време нови връзки и ги демонстрира арогантно пред мен. Два пъти седмично взима децата и ги откарва на курс по карате в центъра на града.

Първата съседка на новия адрес, която ми гостува ме предупреди: "Тука имаме много страшни социални служби. Родителите сме образували Дружество против тях. Ужасни са!". Не й обърнах внимание. А е трябвало. Но тогава... Мислех си, че преувеличава "глезените шведи" - помислих си. Е, жената все пак си изпълни дълга от чиста солидарност и съколегиалност. 

Въпросният случай, който ме мъчи и трябва да го вентилирам, за да си вентилирам травмата, нанесена ми от местните шведски социални служби, касае едно от посещенията на моя бивш. Той се опитва да ме души и откачва всичките кабели, включително телефонните. Но конфликта ни не става пред децата ни - те си спят спокойно в детската стая. Значи свидетели нямам. На тръгване моят бивш казва че ще се самоубие, и че аз ще съм виновна за самоубийството му. Опитвам се да предотвратя нелепата загуба на 1 човешки живот. Как? Телефон нямам. Откъснал ме е от света чрез кабелите. Сещам се за интернет и призовавам отчаяно полицията и социалните служби да ме посетят и ми предоставят един GSM.

Откликва както винаги (добрата към мен) полиция, по интернет предавам безпокойството си за предстоящото му самоубийство и полицията обещава да му спаси живота. (Отговарят ми по-скоро нещо в стила "Няма да го стори. Който говори не върши"!)

image
Емигрантското гето Доалаберй, гр. Уддевалла. В Блока най-вдясно е офиса на местната социална служба "Доалаберй".  В блока вляво пазаруваме най-евтините стоки и зеленчуци в града - от магазинчето на един арабин.

Моето жилище е наляво и назад в посока към вас на 300 метра от тук.


Най-сетне! 2 социални работнички, без да ми се представят кои са и какви са, се появяват на прага ми с цели 78 часа закъснение. (за 78 часа могат да ви пребият, убият и заровят хиляда пъти, ако има опасност). Но без жадувания GSM в ръка. И без грам съчувствие към мен като жертва.

Това е второто им социално разследване (в първото преди 2 години са защитили преследвачка-расистка на децата ми - съседката Г. Корлссон и повдигнаха първото си разследване по сигнали на Г. Корлссон "защо нямам отворен прозорез без пердета" за да шпионира тя нощем в апартамента ми и че не я пусках в 23.30 ч. да ми гостува когато се  появяваше на прага и тогава ги помолих да инвестират богатите си ресурси за посещение в България и да се огледат дали ще открият много български домове без пердета на партерен етаж. Това разследване го приключиха скоро. Но нито дума не отвориха за травмата нанесена на децата ми от Г. Корлссон, която ги преследваше по дет. площадка "Пускай гнилата пръчка и изчезвай в България, Таттаре". От шефът на фирмата която дава апартаментите под наем получих подкрепа, съвет да подам жалба в полицията и обяснението, че "Таттаре" не значело "татарин", ами "мръсен крадлив циганин". Е, сторих жалба против дълготрайния с месеци стоулкинг травматизиращ децата ми в квартала и получих подкрепата на юриста от полицията. Г. Корлссон получи мъмрене от полицията и от жилищния шеф а  ние получихме подкрепа. Но не знаехме, че Г. Корлссон е тартор в квартала и като най-стар (40-годишен наемател) управжнявала силно влияние върху трите женици от местните социални служби и най-вече беше приятелка на Улла и на Улла-Бритт Шеернберй. Та от там стартира терорът от местните соц. служби против децата ми. Соц. служби защитиха расистката, а не децата ми, които бяха жертвите на расизъм и преследване. Както и да е, вече знаете предисторията). 

 Та в апартамента ми със 78 часа закъснение влизат две непознати ми дами, аз разпознавам Улла по голямата й фигура, но другата, непознатата, която 2 дена по-късно звъня до управлението на соц. служба за да получа името й, Улла-Бритт Шеернберй се казвала, вместо да ми окаже подкрепа като жертва на мъжко насилие, се нахвърля от прага да ме упреква " - Ама, кажи, защо, за бога, не направи аборт на сина ти?".  Шокирам се от чутото защото случаят не касае някакъв... аборт. (Наистина спомних си, как Касата настояваше за аборт на третото ми дете, но след като съм противник на насилието, абортите и убийствата им отказах тогава, и все пак отидох на техния гинеколог, защото ме принудиха през 2001 година, но гинекологът сам реши, че съм минала месеците и съм в късна бременност. Сега обаче, 7 години по-късно Улла-Бриит Шернберй се опитваше да припише решението на гинеколога на моята съвест! Бях виновна за всичко лошо на Планетата, очевидно). 

Длъжна съм да поясня, че не страдам от ментални болести и че от 1996 г. насам страдам от тежък ревматизъм, но нервите са ми направо ... слонски, все пак съм емигрант в Швеция. Та  изискванията на всичките им служители за аборт са принудителни и незаконови.

Но очевидно Касата е прокарвала проект за идиотизацията ми още от третата ми и нежелана за тях моя бременност още от 2000-та година. И поне никога не ми даваха обяснения, защо за мен шведските закони не важаха. Просто в КАсата пък друга служителка -  чиновничката г-жа Гуннилла Бюуребратт ни се кара цели 4 часа вместо пък книжка за "Добре дошъл" за сина ми-тогава бебе, но това е друга история!

 

image

Швеция е стерилизирала принудително близо 70 000 жени до 1979 година. А мен пожела - през 2001 г. Дали тази им практика продължава? 
Не съм разследващ журналист и не мога да кажа. Яко разследване е нужно при подобни шокиращи лични спомени и факти. Едно е сигурно; по 4 часа "четене на конско" у Касата е "принуда за аборт", когато конското приеме размерите на натиска от вида на полицейски терор.
А "принудителният аборт" за здрави, нормални и интелигентни хора, поне аз го броя като "принудителна стерилизация". Истината трябва да излезе наяве!

 
Шокирана съм до екста степен и не мога да се оправя да й отговоря. Още повече че тя започва с минути да ми се кара и да го повтаря това.
 През това време на гюрултията на Улла-Бритт пред детската стая, 6-годишния ми син се е събудил вече и стои до мене, чува я и се чуди, защо тази лелка не го желае жив. Защото не е мъртъв предмет все пак. На тая възраст те всичко чуват и си го разбират прекрасно. С месеци не мога да го успокоя след това, и го уверявам, че е желано дете, а не това което той вече си... мисли.

 Успявам да ги вкарам в хола по-далеч от вече травмираното от чутото, дете, те междувременно си правят задължителния си преглед на жилището ми и сядат накрая в дивана. Дават ми 10-ина съвети, тип да вляза в контакт с Жура на Жените. За които им благодаря. Не знаели как да свържат кабелите ми, а аз не съм ли "мъжко момиче". Да съм си ги свържела сама - получих отговор на мотивите на молбата ми за тяхното посещение. 

 И после Улла се обръща към Улла-Бриит "- Я кажи ся, ааааъъъ.... какво да напишем в документите под "Цел на посещението?" - пита по-добричката и несигурна Улла колежката си.
(Значи дъщерите ми заминаха за училище, но се притеснявах, че след като всички току-що бяхме изкарали поредната ни вирусна стомашно-чревна инфекция, аз нямах телефонен контакт с децата в училището. Дори бях споменала вече че средното ми дете - дъщеря ми има "клокочене, мехурчета в стомаха" (бълбукаше й коремчето от вирусната инфекция, не се беше оправила още). Това двете дами го чуха.
 Именно тогава чувам Улла-Бриит да казва
"- Еееееми земи та напиши домашно насилие и че деца са пострадали от него".
 
И така двете Улли (Уллите, както ги наричам аз) с това преиначаване на "мехурчета в корема" в "пострадали от домашно насилие деца" завеждат случая под отдел "Юноши и деца" у тяхната служба. 

Започвам на място тутакси да протестирам, че децата ни не са присъствали на конфликта между мене. Че аз съм пострадалата. Не децата. Че ги намесват безоснователно. Че децата ни са си спали преспокойно в стаята си и не са присъствали на нашия конфликт с баща им в другия край на апартамента. Че не се събудиха.
Но те само се захилиха леко и си продължиха да си вписват каквото са се "разбрали двете".  Под мустак.

За соц. служби нямаше значение, че на дъщеря ми все още коремчето й бълбукаше, не беше се възстановила от вирусната инфекция и че се притеснявах, да имам контакт  с нея докато е в училище, за да знам добре ли е, все пак ходеше с разстройство на училище.
Напразно се опитвах да насоча темата към докторските документи за доказателство, ако не вярват, защото имаше и прегледи у доктори.  След сторените лекарски прегледи като най-пострадалото от вирусната ни инфекция дете.
Не, не желаеха и да чуят за тях.

По-важното за тях очевидно беше те да си преиначат случая и да си го заведат и администрират в погрешното, но от тях прежелано и дори може би "предварително запланирано" отделение "Насилие над деца и юноши", за което от години драпаха. За да подхванат случая по съвсем други параграфи.

Очевидно, сега им се отвори и "парашута" да ме очернят мен самата за "Агресор" както се опитваха с години чрез детската градина, съседката, училището преди това. И не се излъгах. В документите до София, въпреки, че персоналът в Затвореното отделение не беше открил и грам "агресивност" у мен, соц. секретарка Катариина Рандрюп беше ме описала като "страшно опасна за околните, агресивна личност". Все едно бях животно. Дума по дума социалните служителки си заменяха случая с техните фабрикации и клевети за Вас. Нямаше значение, че бях дипломиран педагог със 7 години стаж като учителка. Те си знаеха тяхното. Едно посещение на социалните служителки - и от жертвата сториха престъпник в документацията си за в бъдеще. Случаят бе обърнат на 360 градуса, нагоре с краката. Така да се каже.

Изпратих ги поживо-поздраво и хоп.. почват да ме обстрелват с нескончаеми Е-мейли където ме канят на посещение в соц. служба. Отказвам им вежливо и им благодаря. Казвам им, че вече са ми дали добри съвети и че ще си направя план по който да работя с държанието на таткото.

Тогава обаче забелязах навреме следната лъжа, изписана от Улла-Бритт Шернберй в Е-мейла й до мен: "Ти нали каза, че от 20 години живееш с таткото като бяхме у тебе"- подмята уж между другото ретроактивно Улла-Бриит Шеернберй все едно аз съм говорила подобни неща!.
Вбесих се. Ново двайсе! От къде на къде сега как биха си помислили подобно нещо, нали виждат взаимоотношенията ни какви са!
Отвръщам й писменно, че как така, че за всеки случай вече съм си обаче позаписала с мп-3 цялото им посещение, където ясно им обясних, че с таткото сме разделени от 10 години и че той си има друга приятелка в момента. Да си прослушат звукозаписа сами какво съм им казала, ако искат!
Продължих да им повтарям по Е-мейлите ми и всичко което им казах по време на посещението относно фактите - защо ги извиках, за да го имат и черно на бяло, защото очевидно преиначаваха устните разговори впоследствие ретроактивно в документацията си за случая който най-подбробно го описваха след посещението.
 
Но тогава получих заплаха "Спри да пишеш ние ще ти повдигнем и без друго ново разследване!".
Отвръщам им писменно в Е-мейл, "- Ваша си работа, като си нямате друга работа, тероризирайте мене - жертвата! Но все пак не забравяйте, че аз съм жертвата,  а не децата ми, те не присъстваха! - не преинчавайте случая ако обичате! "
Хубаво, но да им  декларирам действителността черно на бяло и да бъдат "поправяни" очевидно тук социалните мразят.Свикнали са да си съчиняват на това им работно място. Разбих им практиката. Разбрах и че те заради практиката с преиначаването си те предпочитат предимно  устнте контакти, които да им дават воля и пространство да си преиначават на воля после ретроактивно в документите им! Очевидно ги мъчеха дълготрайно бездействие и безработица, селска скука, дето се вика!
Тука те се вбесиха че им повтарях фактите отново и то вече в ПИСМЕНА ФОРМА, и че настоявах за коректно администриране на случая в Дебелото държавно досие. Това им дойде много - не го допускаха поне за мен! Взеха да заплашват с какво ли не!

 Усетих, че се готви заговор против мен, който 8 месеца по-късно вече открито кулминиира по повод на хелминтозна семейна епидемия преиначена от социалните служби и докторсктие им контакти във "фобия от червеи и шизофрения" (решиха да ни "ударят" и този път ЦЯЛОТО семейство, без оглед и разлика на деца или възрастни по време на критичен за живота ни момент, когато се нуждаехме от интравенозна дехидратация (Рингер на системи).

Та свързвам с факта,  че 8 месеца по-късно същата тази дама, Улла-Бриит Шеернберй заедно със секретарката им Катариинна Рандрюп, родом от Скоуне, активизираха двете ново разследване на 17 авг 2007 (най-вероятно "капанът с обиждане на борбата за живот на децата ми и побоя ми" у доктора бяха заложени по "поръчка" на социалната им служба - след като съм прекалено мирен човек, беше необходимо да покрият тялото ми със "синини" за да изглеждам "агресивна", което и доктор Юнас Луундберй, напълно непознат ми доктор не се поколеба да и стори!), когато този непознат "доктор"  - д-р Лундберй ми унищожи 3-годишния лекарски архив на посещенията ми в здравната ми поликлиника, и извика 3 сестри в кабинета му,които ми нанесоха синини по горната част на тялото и ръцете ми, като и както  отрече три-месечната ни семейна борба на живот и смърт с хелминтозата, и за целта преди това укри 12 хелминтозни проби с червеи отделени от мен, сина и дъщерята заедно с инфекциозния лекар д-р Улафр Щайнум, родом от Норвегия пък той.

Та след като джипито Лундберй ми извика 2-ма полицаи и се кефеше невероятно: "- Ще те откараме там където червеи ще ти ядат цял живот главата, ха  ха ха!"- съвсем хистеричен беше от кеф на 17 авг 2007 г. по повод хелминтозата. Не ми позволи дори да си взема довиждане с децата, които бях оставила сами у дома.

Мене ме затварят в Отделение 67 на Болницата НЕЛ в съседния гр. Троллеттан. В най-отдалечения, и непознат на обществеността ъгъл на болницата, в строго охраняван и заключен вход, там ме "предава" полицейската двойка. Предават ме подобно на "престъпник" и затворник, диетата ми от инфекц. сестра е прекъсната, както и диетата на децата, които баща им започва да крие от адрес на адрес тъй като социалните служби започват истински Лов на вещици на недолекуваните и все още с по 6 диарии на ден (както и аз), деца. Шефът на Отделение 67 се оказва зет на един от замесените лекари - на др. Йоан Михок от Румъния, а една от инфекциозните лекарки се оказва съпруга на д-р Юнас Лундберй. - Оказвам се замесена в истинска провинциална Сапунена Опера- Мехурка значи!

Та тогава таткото на децата ми се обади в "Затвореното отделение" същия ден на принудителното задържане на 17 авг 2007:
"- Вземи та се обади на социалните. Ще водят някъде сина ни. Но отказват да обяснят при кой и какъв лекар. Какво ли са му намислили на него, горкия!?".
Отказват да информират повече нас като родители какви ги мътят.

Звъня веднага на следващата сутрин в 10.00 на 18 авг 2007 от Пациентската телефонна кабина в Затвореното отделение където съм затворена насилствено след клопката и набиването ми у д-р Луундберй.
"-Ти си луда, ние с луди не говорим!" - тросва ми моментално телефонната слушалка Улла-Бриит Шеернберй, социалната следователка на Соц. служба Доалаберй .
Така бях предварително идиотизирана от социалната следователка. (Е, хубаво, но преди да обявите някой за "луд" не е ли редно да се запознаете преди това с въпросния човек? Виждала ме беше само веднъж! Да изслушате мнението на лекарите?)
Улла-Бритт не ми даде шанс дори да й обясня по телефона, че първият доктор в Отделението ще пристигне след най-малко 3 дни, още никой не ме беше  преглеждал, говорил с мен, не ме познаваше. Бях идиотизирана предварително. Точно по техния предварителен сценарий. 

За нейния колектив едва ли имаше  дори някакво значение, че после докторите ме оправдаха напълно. Социалните служби година по-късно след освобождаването си продължаваха инатливи като магарета да си водят тяхната си собствена политика и продължаваха да твърдят в лъжливи писма до Бълг. посолство и разни инстанции в София старата си песен, като иззеха дори "Бялата престилка на Завеждащия отделението" и неговата документация ( А за какво й е на Швеция изобщо лекарска и друга документация,  лабораторни изследвания, медицински тестове, рентгени, когато си има лъжливи социални служби и казаното от тях важи пред всичко останало!??!?) и оправдалия ме д-р Борота.

Разчитайки на "европейския си демократически имидж" пред малка източноизостанала България и на тежките си "карти" на "западняци" соц. секртарка Катариина Рандрюуп си прокара клеветите и лъжите и подвеждаше българските учреждения наляво и надясно (и успя да ги излъже в началото, уви), все едно тя да беше  и детски лекар и детска клиника и психиатри и да знаеше повече от докторите - раздаваше свои лъжливи диагнози-обиди вече в писма до България след пускането ми на свобода и извиненията от страна на завеждащия "Лудницата" им главен лекар и след като той обеща да унищожи несправедливия документ на този доктор Лундберй за принудително задържане. Никакви факти не важаха в ръцете на социалната банда.
 - Толкова за шведската поговорка "честни сини очи"! До толкова за "справедливостта" на шведските соц. служби. Черното тук е бяло. Бялото е черно. Документи, свидетелства, дипломи, епикризи - не важат. В коша им за боклук! 

 Каквото са ви намислили, така ви преиначават живота. Докато осъмнете с чужда биография и с чужди данни и сте принудени да "играете" нечий чужд живот.
На практика ми Катариина Рандрюп ми открадна идентичността, дипломите, епикризите и ги замести с 1 лъжливо писмо, бъкащо от лъжи - от една лъжлива конструкция.  Не случайно нито тя, нито Уллите смеят да си публикуват снимкие по нета. Сигурно се чувстват прекалено мръсни от вътре и се страхуват за живота си.
Макар и никой да не ги е заплашвал. Само собствената им мръсна и гнила съвест.

Подгониха недолекуваните ми от хелминтоза деца, прекъснаха им диетата с истински Лов на вещици, разиграха си Руска рулетка с изхода от недолекуваната хелминтоза, не им разрешиха 2 месеца инфекциозно лечение в града им и така отглеждаха "червеи в органите им".
 
Ако "морбидните им експерименти  и наказателни акции с деца" представляваха сега "грижи за децата" - на това здраве му кажете!
Ако и днешното спиране на детските помощи от Касата им е "грижа за децата и семейството" -  и на това му кажете здраве! 

И как може да съм "агресивна и опасна за деца" като три комшийски семейства са ми поверили 2 години децата си денонощно да ги гледам и тях? То просто няма логика в тия клевети.

- Това са емигрантските "човешки" права днес в Швеция. Ако ни изнася! Ако не...? Ние си знаем къде да се денем. В кучи гъз! Нее, не е важно че убиват деца без лечение в критичен от 3 месеца за живота им период! По-важното е какво лъжат в досиетата ни! "Чудесни" грижи за децата! Да им имам грижите!

Извод: 
Това беше моят първи опит и сблъсък със съществуващата социална политика на Апартейд в шведските емигрантски гета, където соц. служителки "колят и бесят" с няколко доктори без "око да им мигне" и "ръка да им трепне". Горчив опит, изпълващ с отвращение и бруталност по гестаповски модел. Постингнаха това което искаха. Игониха ме от адреса. Принудиха ме да се местя с огромните си вещи на нов адрес за да избегна тази държавна мафия-хайка от доктори и соц. служителки. Относно Касата - отношението им там пък е: "Щом някой болен емигрант настоява за 2-минутна регистрация на точните му диагнози, значи го провъзгласяваме автоматически за луд, социалните нали помагат".
Днес социалните служителки чух са нападнали съседката ми от Македония. Тя току-що роди дете и започва да им става интересна като следващия "обект за потенциално зареждане на шведски семейства с втора заплата от гледане на чуждо дете". Били превърнали живота й в ад, след като аз си заминах, а тя и без другото страдаше от носталгия и "депресия". Не й завиждам изобщо!

Ако живеете в Швеция или се каните да се заселите тука, или изпращате децата си тук. Обяснете им. Никога не молете социалните служби в Швеция за помощ. 

Социалните им служби не изписват вежди, а вадят очи и "изхвърлят бебето заедно с мръсната вода след къпане" - както казват шведските поговорки. Човек трябва да се вслушва в поговорките на държавата в която живее. Те са основани на изстрадан емпиричен опит.
 

КОМЕНТАР към КЛИП номер 3 с народната песен:
Балканските и славянски представи за майчин и семеен дълг не се покриват с шведските държавни колективни и индивидуалистични идеали и с обществения модел "индивид-общество" (без семейството като градивна единица на обществото, тук то изобщо липсва, защото по-лесно се командва и контролира едно общество състоящо се от индивиди, отколкото от обединения на хората в групи, каквито са семействата. Затвоа социалните всячески се мъчат да разлъчват мъже от жени, и родители от деца, с повод и без повод. Стига да им паднете в полезрението).


ПЕТИЦИЯТА  за ДОМЕНИК ЮАНССОН:
Моля, който не е съгласен с лъжите на шведските социални служби и модерната им политика да отвличат деца на грижовни и любящи родители, и желае да преустанови политиката им на апартейд, моля да подпише петицията за връщане на Доменик Юанссон. Скоро 4 000 души от цял свят са я подписали и оставили много красноречиви коментари в нея!
http://www.thepetitionsite.com/1/return-dominic-johansson-to-his-parents/
 











Тагове:   как,   служба,   насилие,   инфекция,


Гласувай:
1



1. balkanec - Невероятен разказ
05.12.2010 02:57
Дано да имате повече късмет за в бъдеще и да ви оставят на мира!
цитирай
2. semtomovi - То по-скоро съм им Черната овца, не че е късмет. Но късмета ми проработи очевидно
05.12.2010 04:11
от както минах в полунелегалност и се покрих от тях. Но и тука може да ги подразня. Те не разрешават свобода на словото, дискусии, преговори. Те са si диктатори. Абсурд е емигрант да претендира за поправка на техни "грешки, за своите права, било то административни или каквито и да било. 300 души удариха след проучване най-подробно на здравословното ни състояние в масивна акция когато бяхме най- болни и -зле. Нито вестниците ни обръщат внимание, нито посолства. Въобще сме оставени на благоволението на Съдбата... Но всичката им лошотия нека се знае. За да няма утре други жертви.
цитирай
3. semtomovi - А има и други фактори
05.12.2010 05:15
Значи аз пристигнах нова от големия град, в който учрежденията нямат време да се занимават с глупости в малкия провинциален градец, борещ се с рекордна безработица, където менталните домове и апартаменти са основен поминък на населението след изчезването на корабостроителницата им преди 30 години. И при това стана конфликт на интереси. Факсовете ми засегнали лекарка, която е била съпруга, на този доктор който ме наби. Редовното ми джипи пък е зет на шефа на Затв. отделение. А расистката преследвачка на децата ми пък била приятелка на Уллите от соц. служба. Аз идвам от голям град, без подобни "връзкарски схеми' в него така отявени и станах жертва. На всеки може да се случи. Откакто се изнесох от адреса (изгониха ме с целия си цирк) и го смених, чух че сега социалните тероризират съседката ми от Македония. Те няма да седят "безработни", я! Тя пък страда от "депресия"! С 2 думи - ще я съсипят!

Сега, тия всичките агресивни хора към мене в рамките на 2004-2007 за три години терор против мен си работят на 300 метра едни от други или на 1 и също раб. място. Приятели са или роднини. Значи те са си социална мрежа с контакти. След като се познават се касае за планирани саботажи, акции, нещо като квартална гражданска война с техните фронтове - училище, детска, соц. служба и здр. централа. И не ги касаеше че по-голяма част от времето бях на легло. Те си оперираха непрекъснато. Значи не се касае за "случайности", а за планирани действия от тяхна страна в рамките на 3 години.
Не бих казала, че се касае за серия от "случайности". Защото ето сега напр. за 10-ти път чиновник от Касата е взел решение децата да останат отново без дет. помощи. За всяко нещо се събират и го планират предварително по учрежденията. И после го провеждат. По-скоро се касае за социална политика в гетото към емигрантите тук.
цитирай
4. semtomovi - Нежелание за сътрудничество зад граница
05.12.2010 13:10
Кулминацията на тази серия от саботажни акции, пък през целия м. юли и авг. 2007 - в критичните за семейството месеци, касаеше главно нежеланието на шведските доктори да контактват с българския си колега - нашата инф. лекарка, лекувала семейството д-р Събчева, която имаше препоръки за продължаване на антихелминтозното лечние. Напразно се опитвах да предлагам безплатна преводаческа помощ. Решили бяха да си укрият 12-те червея и си го сториха. Брутални са! И така си ги описаха като "внушение", поръчано на докторите от соц. служба. Стана укриване на диагноза по поръчка от соц. служба.

Но доктор Щайнум реши, че ние "нямаме диария" само защото ТОЙ беше решил това и не пожела да ме изслуша от какво страдаме на 10 авг 2007. Абсурд е техен лекар да се унижи да влезе в контакт с "български колега". За тях ние сме само някакви "диваци" с които те не искат да имат допирни точки. По принцип само САЩ и Великобритания се признават тука.
цитирай
5. semtomovi - До г-н Йордан
06.12.2010 02:03
Благодаря Ви за пожеланията! Чул ви господ за добрите пожелания! Или... забравих как се благодари на подобни топли думи в България по повод Никулден днес?

Одобрих Ви коментара, но при мене се случва често... Той НЕ СЕ появи тук!!!!
Като върнах копчето назад прочетох "коментарът не бе одобрен"?!?!?!?!

Странни неща стават с тия коментари... Дано да се появи някъде другаде тогава
цитирай
6. semtomovi - Все пак отчитам разликата между студените шведски реакции които получавам
06.12.2010 02:05
когато пиша за нашия случай. Шведите по медиите се правят, че в едното им ухо е влязло и в другото - излязло. Хич не ни обръщат и грам внимание. Вие поне сте сърдечни и човечни хора. ИМА РАЗЛИКА!!!
цитирай
7. mimayordanova - Боже... чакай да го прочета...
06.12.2010 04:09
Боже... чакай да го прочета...
цитирай
8. semtomovi - Просто НЯМАМ СИЛИ в момента да си спомням всичките им подобни акции
06.12.2010 04:24
mimayordanova написа:
Боже... чакай да го прочета...


Тука е описана само една като фокусирам върху тая дама Улла-Бритт
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: semtomovi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1436467
Постинги: 342
Коментари: 1106
Гласове: 727
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031