Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2011 01:03 - Коледа у Славяните
Автор: semtomovi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3423 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.01.2011 17:39


Тука съм ви "омела" малко линкове от Мрежата за да разчленим понятията у славяните (заради твърдото ми убеждение че имаме нужда от повече информация за тях, тъй като гледам поне в новите учебници по Човек и Общество - история демек - е премахната каквато и да била информация за славяните като култура и племе) за нашите български деца в началното училище днес. Та нека поне ние родителите им да знаем по нещичко).


image

Снимка:
http://www.km.pl.ua/main/113-kolyad-kolyad-kolyadnicya.html



КОЛЕДА, КОЛЯДА, БОЖИК
- слънцето-младенец, зимното слънце, бог на зимното слънцестоене. Славяните му се молят да порасте по-бързо и отново да се превърне в благото пролетно слънце Ярило, за да донесе нов живот след зимата. Бог Коледа се почита в периода 25 декември - 6 януари. Почитат го като приносител на надеждата, веселието, пиршествата. В негова чест пеят коледни заклинателни песни, вещаещи богатство и благополучие на рода и дома.
ИЗТОЧНИК

Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз /септември), и слънцестоянията - летни (22 липен /юни) и зимни (22 студен /декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа - слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта. До празника Къпало (22 липен/юни - лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене - 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.
ИЗТОЧНИК

МЕСЕЦИТЕ
1. Първият месец (януари) е Сечен, по народному Коложег. Названието Сечен се обяснява като производно от глагола “сеча” предполагайки, че това е най-подходящото време за сечене на дърветата, когато няма вегетация. Името Коложег съдържа две части: коло - Слънце и жег, жега – топлина (ватра). Названието означава, че Слънцето започва да грее по-силно след зимното слънцестоене.

2. Втори месец - Люти. Името показва, че зимата е люта, веят силни ветрове и навяват сняг.

...
12. Дванадесети месец е Просинец, по народному Коледар. Етимологията на Просинец е съвършенно неясна. Според едни учени, названието идва от “моленето” (просим) на момичета, като антитеза на строгия християнски пост по това време. Друго обяснение се търси от обстоятелството, че по време на декемврийския пост не бива да се излиза извън къщата за щяло и нещяло – от тук просинец - “липсва светлина”! При сърбите, месец декември се нарича още Просени дни. От тук идва следващата, трета етимология - когато просиява хубаво време, появяват се хубави дни и отвреме на време изпод есенните мъгли и зимната облачност се показва небесната ведрина. Тук трябва да се добави и четвъртото обяснение, характерно за българите, а вероятно и за сърбите – след 22 декември денят започва да нараства по едно малко “просено зърно” на ден (просено, от растението просо). Това добре, но защо първите 22 дни на месеца, когато денят все още намалява, ще ги наричаме Просинек? Пето обяснение се търси в думата “прасе”, на руски “поросенок” и глагола “опрасяване”, защото в този месец се колело прасе – жертва на бога Божич (по български Коледа), т.н., новото Слънце. В подкрепа на това обяснение идва факта, че на портала на Трогирската катедрала, този месец е илюстриран със сцената на колене на прасе. Тук виждаме всъщност много български, даже прабългарски елементи.

Старинните названия на месеците се съхранили при много славянски езици: белоруски, украински, чешки, полски, сръбски и хърватски. Освен тези “официални” названия, сред славяните се срещали и местни, изолирани и простонародни названия, показани по-долу, чиято славянска етимология е вън от съмнение:

ИЗТОЧНИК

В народната традиция януари е известен още със старото славянско име Голям Сечко, тъй като големият студ "сече" всякаква земеделска дейност.
През този месец не се работи на полето, в нивите, градините и лозята. Това е време за почивка и веселие, наситено с толкова много празници, които превръщат Голям Сечко в един от най-обичаните масеци.

ИЗТОЧНИК






Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: semtomovi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1010729
Постинги: 342
Коментари: 1107
Гласове: 724
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930