Препечатка от блога на spasymyr
 "Как ни превръщат в зверове" - като фон за преосмисляне собстената ми ситуация. С коментар




Цитат от блогъра:

НАРКОТИЦИТЕ И “НАРКОТИЧНАТА СРЕДА”

Това е още един фронт против личността.
Все повече хора търсят забрава в разтварянето на личноста си в призрачния свят на наркотиците. Бившия сътрудник на британските спец служби д-р Джон Колеман в своята книга ”Комитет 300”, посветена на на Световното правителство, показва че наркотиците в ръцете на “световните елити” се явяват мощното оръдие за затъпяването на човека и управление на масите.

Особено при използването на метода “шок на бъдещето”. Този метод предполага серия от събития (а с тях сега светът е преизпълнен) които се сменят едно с друго толкова често, че човешкия мозък се оказва в невъзможност да анализира информацията, защото съзнанието ни има предел на осмислянето.

След непрекъснатите шокове целевата група от населението влиза в състояние, когато нейните членове повече не желаят да правят смислен избор в бързо изменящите се обстоятелства.Тях ги завладява апатията, която е предшествана от бесмисленото насилие.

Такава група е леко управляема. Получава се разрушение на психиката и в същия момент се прибягва до употреба на наркотици така в същност се избягва избора. При това, ”шок на бъдещето” са и част от програми, които така и се наричат-“Изменение на човешкия образ” (доклад с такова наименование е бил подготвен за администрацията на Рейгън 1981г.)

Джон Колеман казва,че за човека е създадена “наркотична окръжаваща го среда”. Нашата способност да управляваме собствената си съдба е отровена. Ние се сблъскваме с измененията, които отровиха нашето мислене до такава степен, че не знаем какво да правим въобще...

В допълнение на тоталната компютъризация ние сме подложени на тоталното “промиване на мозъците” и сме напълно лишени от способноста да  се съпротивляваме на насилствените изменения. Всичко това означава, че се формира още една ”окръжаваща среда”, като контрол над личността известна още като контрол над личната информация, без която “правителствата” не могат да играят своите игри.

По нататък Колеман казва:

”всичко това е резултат на целенасочена стратегия, разработена от “социалните инженери”, която е насочена към най-уязвимото място – представата ни за самите нас и как ние сами себе си възприемаме.Такава обработка на съзнанието довежда до това, че ние се оказваме като стадо овце, които водят на заколение. Нас ни манипулират злонамерени хора а ние не се досещаме за това.”




КОМЕНТАРЪТ НА МАРИЙКА:

Смея да твърдя, че нещо подобно ми се случи на мен в Швеция. Аз съм българка-емигрантка и многодетна майка-ревматик с усложнения от ревм. болест и възпаленията. Имам периоди в които съм тежко прикована на легло. За тия периоди са се осведомявали местните ви лекари, джипита, защото сте принуден да търсите помощ под формата на антибиотици (при мен за синузитни атаки от много остър характер), антивъзпалителни (против ставните възпалителни атаки) или нещо за сърце (имам и проблеми с кръвообръщението, и др. сърд. проблеми).

Търсили сте помощ, която най-често ви е отказана, за да не излезе наяве истинската ви болест, но вместо това за да се угоди на психо-соматичните планирани диагнози от Държ. им Каса.


Тези ваши посещения-зов за помощ отиват в Матерния Компютър - в огромното досиево Чудовище, от където за ситуацията ви научават всичките учреждения.

От там по централна заповед или по собствен хъс (не знам кое надделява) се активизират като по аларма по десетина на събитие поне, настроени расистки-отмъстително сътрудници и служители (а пък тайните зад гърба им юристи дори не излизат наяве, въпреки, че именно те коват стратегиите на подобни акции). 
Адски тикащата държавна машинерия е пусната в ход...

С какво се занимават тогава те? 
Тогава те се активизират невероятно спешно. Изникват подобно на гъби след дъжд от земята на юрди на юрди от интересни социално-мрежови конгломерации специалисти, подаващи си взаимно ръка един на друг - с титлите му, с адресите им, с повиквателните им, със задължителните им комисии и срещи, с призовки, с безцеремонно били гръб на всеки лекарски документ, решения, с дори бруталното загубване на няколко идентични пакети, изпратени по поръчка по пощата с лекарската ви документация - серийна небрежност на най-високо комисионно и сезиращо ниво и визирам в последното т нар. Съвет на Касата ("неемнден").
- Използват уязвимата ви физическа ситуация за да ви надянат Хомота и яхнат, и най-брутално и безогледно скалъпват на срещи колективни планове за много конкретни акции.

Стига се до насилие и синини в кабинета на лекаря ви, като в моя случай и до наглостта на ново и непознато ми джипито и сестрата да се хвалят, че упражняват насилие, и че не щат да ме изслушат. Кулминациите им са безгранични и никога не сте стигнали дъното на злото им.

На практика най-често ви заливат с фактологически-заместваща диагнозоревизираща административна преревизираща живота и случая ви до неузнаваемост, помия. Без да ви оставят пространство да възразите, защото най-често "не им било позволено да контактуват с вас" (по незнайни причини дори "контактните ви лица в Касата" или шефките на поликлиниките не желаят пряк контакт с вас по телефона. Тъй, че когато откриете недоразумение в писанията им за Вас, и се опитвате да се свържете по телефона с тях и да им обясните къде сте установили грубите им разминавания и невероятно големите им фактологически грешки, случвало се е да преиначават дори закон заради вас специално, или да ви отнемат 17 години стаж с 1 просто изречение по подлог и прилагателно, третирайки ви като бежанец, за да ви оствят без парични помощи. - По правило и без изключение (поне в моя случай) от години насам - ви тряскат най-арогантно телефонната слушалка в ухото, избягвайки човешки разговор. Контакт и опит за поправка - следователно са невъзможнни).

И така животът ви минава в обжалване на една след друга диагнозофалшификационна и симптомозаместителна акция във вид на решение или на предложение за решение - на това и после на онова. Обжалвате сам и без право на адвокат в съд. Сам сте си защитник - като Милошевич в Хага. От съда и да спечелите, никога не се поправя нито грешката, нито провинилия се държавен чиновник, той винаги има в право (вж статиите на сем. Борис и Даниела Танушеви тук - подобна е и френската практика), 

Тъкмо сте оборили несправедливото административно решение на едно лице, и вече разполагате с още по-брутални  писмени лъжи  и решения от следващото държавно лице - чиновник или доктор, без да му пука, че сте болен, тежко болен. Въобще - ставате жертва на всичко, което болния човешки мозък е в състояние да роди. След 4 години Дяволчетата повтарят Злините си и започват отново, вие вече имате опит, това сте го минали веднъж и знаете каква е процедурата. И така - до безкрай, докато не дойде ред на провокацията-капан у стаята на джипито за да ви затворят на топло и да ви наблъскат с невролептици, до загуба на съзнание и до агресивност.




През това време, докато сте бил затворен 30 души поне в различни учреждения са ви подправили биограифията и диагнозите до НЕУЗНАВАЕМОСТ, както и събитията (вижте преписа на запис от посещението на моя съпруг в психотерапевтичното Затворено отделение, как психотерапевта там и шеф - д-р Д. Б. се опитва да преревизира всичките ми минали болести през последните 12 години.

Шведската държава не се предава - открила е гражданска и социална война против вас на всичките си фронтове, заангажирайки стотици угоднически съдействащи държавни сътрудници които с нескривано задоволство подправят или потулват фактологията от живота ви,  житейската ви съдба, документацията ви и крадят истинския Ви идентитет.

Та именно в такива периоди  на критично обостряне на ревматизма ми или на вирусни инфекции - съм била буквално "заливана" с гаври и с дискриминационни предизвикателства против мен и децата ми в местната дет. градина, училището и здравната, зад които най-вероятно стои поръчкова социална политика от соц. служби или от юристите към Шведската т. нар. Каса. Напразни опити за обжалване до Дискриминеерингсомбюдсман и до Омбюдсман на хората с увреждания. Някакви смутолевици - съчувстваме ви, имате право, да, не е законно, но нашия закон важи от еди коя си дата, вашия случай е от еди коя си дата, не можем да се активизираме, седмица разлика пречи във времето, обърнете се към местното Дискриминационно Бюро, бла-бла-бла-бла. В най-добрия случай. (Е, имала съм и честни писмени и много смели и реални отговори от секретарката на Дискриминеерингсомбюдсманнен от Стокхолм: "Вашето писмо отива веднага в кошчето, ако не престанете повече да ни притеснявате със случая си".)

Най-интересното е, че не съм имала физическата възможност да предизвикам никого и животът мие протичал от леглото в спалнята, до кухнята и с голям зор - до най-близкия магазин, за да напазарувам храна за децата.

Следователно този "шок на бъдещето" се прилага там в личен аспект, като не е никак задължително, събитията да стават в цялото общество. Достатъчно е да разклатят почвата под собствените ви крака, да ви засипят с  клевети, хули, лъжи, обиди и с купища административни и фактологически "грешки" и злонамерености, с финансова мизерия, за които.... да се хванете за главата как, къде, с чия юридическа помощ да обжалвате (след като процесът е такъв, че нямате право да назначавате юрист и адвокат в решенията, произнесени от Касата, процесът е едностранчив в държавна полза.

При всички случаи сте ощетени и от дозата личностен расизъм у съответните лица, заели се с вашето административно унижение и унищожение на идентитета и биографията ви), които дори не скриват самодоволството си от окаяното ви физическо състояние и понякога направо не се стърпяват изсмиват на охканията ви (като шефката на Касата Т. К. през 2006 г. се изсмиваше в лицето ми, когато пъшках от синузитните болки, сковали челюстта ми и се хранех със сламка. Виждала съм и сърдечния самодоволен смях на едната от двете сестри в коридора Затвореното психиатр. отделение, правеше се, че върши нещо морално добро и медицински полезно, превивайки се от смях през авг 2007 г., когато едно 25-годишно емигрантче-момче от Ирак конвулсираше като заклана кокошка, близо до смърт на дивана в коридора, най-вероятно от току-що битите му от въпросната сестра насилствени невролептични, или бог знае какви, инжекции "Шведите са расисти!"- бе първото, което ми каза той когато дойде на себе си. Единствена се осмелих да го приближа и да го попитам болен ли е, след като той отвори очи: "Нищо ми нямаше преди да ме затворят тук. От инжекциите им ще да е" - отговори ми целият потънал в пот и веднага пожела да си даде телефонния си номер и да говори с мен след "изписването". Но малко ли бяха моите собствени проблеми, за да се натоваря и с чуждите?).

Гадая, че Швеция отново е "пионер" и в областта на този нов психотерапевтичен метод и антигражданско социално-инженерно изкуство, както и че зад тая тяхна любима като метод, широка гражданска социална война се крият юристите на Касата, които пък имат нареждания и директиви от социалното им министерство - с други думи работата е "дебела" и не е лъжица за нашата уста като жертви.

Но просто исках да коментирам и да Ви поясня, че тези събития не е нужно изобщо да стават инсценирани като събития в обществото. Защото много хора се изолират и не им пука какво става навън и какво - не.
 
Но когато ви обстрелват с порой от негативни събития в личностен план, зад които стоят заговори на стотици държавни служители, на които се плаща за да заговарят против вас, а вие сте в унизителното състояние да се борите на легло с болестта...? 
Тогава от вас се очаква най-вероятно да реагирате по абсолютно същия начин с отчаяние и с "предаване" - по знанията от американската гореизложена от колегата-блогър практика. Очакват да сте омаломощен от болестта и от тях в двойна комбинация, да не са ви останали сили за инициатива и борба - да не се борите за истината си, за коректното си администриране, за правата си в обществото, за коректна администрация на случая си в Касата и за коректния му прием в обществото. Очакват да сте омаломощен от неприятностите и да нямате грам сила останала като телесен ресурс - за не завишите отново глас и да посмеете да попитате и недай си боже 1 ден да получите обратно истинските си диагнози, симптоми, права, мястото ви на свободен гражданин в обществото, правата ви от законодателството. 

И наркотици се опитаха накрая да ми пробутат насилствено три пъти на ден, прекъсвайки дехидратиращата диета по време на хелминтоза, и изземвайки Калиевите ми таблетки, против липсата на калий и на минерали след 3-месечни диарии. Толерантност? Или демокрация? По шведски маниер.

Но там е работата, че няма на кого да се жалвате. Има съд и той е от отдавна запознат с историята Ви. Но не прави кой знае колко, за да подобри положението Ви. Не назидава виновниците.

Дори частните им шведски адвокатите най-често реагират със скованост в шок от страх и ужас, както и най-смелите им телевизионни разследващи журналисти. Всичките, очевидно, гледат да спасят собствената си кожа и семейства и да не влязат в полезрението на държавната Инквизиция.

В "овца" никога не съм позволявала с "дебелите си биволски балкански нерви" да ме превърнат. Винаги съм реагирала с интелект, с цитати и с обжалващи лъжливите им огромни конструкции-документи - посредством макар и закъсняло във времето "разчепкване" на камарите им от брутални клевети, обиди и "административни грешки".


Разплитала съм кълбетата на лъжите и доносите им едно по едно. Вместо да се намирам в басейна за ревматици или във ваната, съм била тортирана до компютъра да обжалвам лъжи, клевети, доноси, агресии - и всички от тях държавно финансирани с моите и техните, с нашите общи данъци. 

Както и да е, днес преосмислям нещата по нов начин, след горната информация (която на пръв път ми се стори незначителна и малка). Но както винаги ми се случва, лампичката ми "светна" в отпуснато състояние след дадена новина, медитирайки, правейки връзка със случилите ми се на конвейерна лента, беди. 
Изведнъж проумях, че тази малка новинка важи и с пълна сила за нас- жертвите на плана й сред най-долната класа, тези които лежим вече долу, и върху нас всеки шведски държавен служител рита.

Разбрах още така, че вината не е моя, имало  си е централна държавна стратегия с корен - в САЩ.
Че без да съм имала физическата възможност да се срещам с никого, или да "провокирам някого или нещо" отново съм станала "мишена за удар" по нечии социално-инженерни планове и стратегии от горе, централно. 

Чак сега разбирам, че шведските социални инженери е имало от къде да се учат и да черпят с пълни шепи "демокрация" и "толерантност" в световен план.

До блогъра spasymyr, недиректно информирал ме за корена на злото тук:

Благодаря ти!


"Остави емигранта на мира" - Библията

или

"А ние бездиханно останали, тичаме ли, тичаме към тях"

Тези, които държат парите дърпат и конците за да продължат да владеят народите ...

Uvazaemi tota
saglasna sam
No parite im gi pravim nie - emigrantite. Na koito do 1 moe pismo do 1994 g. ne beshe pozvoleno da sledvat za polizai i za juristi v svedskoto obstestvo. Ako sme verbalno nadareni pak ni iztrivat mozazite s prinuditelna lobotomija. Gospodarska nazija sa svedite! No ako nie ne im vartjahme parite ne gi vizdah kak steha da razdavat reklami za 500 kroni na mesez. Vsichki sa shefove s kanzelarii
Ne im se zapat arijskite rachichki
S pozdrav
Mariyka

Тота,
знаете ли: по принцип сте прав. Една моя колежка в часа по медии ми обясни "Баща ми нарича шведското общество "Обществото една четвърт". - каза тя и продължи да обяснява "Тази една, работещата четвърт е заета с това да държи другите, трите, безработните части от четвърта в подчинение".
Днес, след гражданската война против семейството ми, която започна да се търкаля както със заболяването ми от ревматизъм, така и с една полиц. жалба против приятелка-информатьорка и доносничка на местните соц. служби, виждам, че шведската държава е готова дори да убие мозъка ви или вас самите, само за да ви запуши устата!
С поздр.
Томова

Тота,
виж какво, не знам кое е по-възмутителното -
1. Това, че държавните доктори взимат в Швеция поне по 60 000 крони за да се гаврят от вратата с нелекувани семейства от остра хелминтозна епидемия, или
2. че държ. шведски социални служби взимат (отново по тяхна предварителна поръчка) нелекувани инфекциозно болни от хелминти деца с диария и повръщане за заложници и за осиновяване. Още преди да е проведено инфекциозното диагностициране и да е завършено лечението. И че и двете инстанции са си послужили с нечестна и незаконна диагнозофалшификация, укривайки 12 хелминтозни проби и земеняйки ги с "фобия от червеи".
3. Или пък факта, че лекари и чиновници се нахвърлят в масивна колективна акция за да "ритат" по този който вече е ревматично и сърдечно и инфекциозно болен и жертва на мъжко насилие и хелминтоза при това! Жертвата дори не е здрава! Това са "учени" хора, сред които соц. работници с висше социално образование, които би трябвало да правят разлика между физически здрави и физически болни граждани и свои "клиенти" (които те са си избрали за "клиенти" като потенциално безработни и неработоангажирани). Напротив - жертвата е нападната в момент на остро инфекциозно семейно нелекувано до края заболяване - когато е най-УЯЗВИМА, и аз други мотиви, освен окончателното и физическо съкрушаване и сразяване, за съжаление, не откривам и не намирам. И така жертвата е превърната шестократно и дори в десетократна жертва, като че ли няколко заболявания и нелечение и висене 3 месеца на венозно хранене в Бърза помощ не стигат. Целта би трябвало да е една-единствена - физическото ми унищожение и физическото унищожение на децата ми и превръщането им в донатори на органи, оставени без антихелминтозно лечение.
4. Не по-малко шокиращо е поведението на шв. соц. служби, които на часа след станалото недоразумение в кабинета на джипито и задържането ми от него, избързаха да прекратят недолекуваната хелминтоза и диетата на децата ми и да ги идиотизират и тях - съвсем нормални, умни и интелигентни деца са с хубави дипломи в училище.
Въобще много морбидна история от където и да я погледнеш!

Преценете сами! При всички случаи си е гражданска война в която животът на децата беше изложен на риск и те бяха взети за заложници от шведските соц. служби с пълна автоматика. Което си е жив апартейд и расизъм в действие. Ситуацията единствено я сравнявам с ЮАР през 60-те години или Северна Ирландия за католиците по това време.
Господ бдеше над нас. И благодаря касиерката на ИКА супермаркет в кв. Доалаберй, която допусна дъщеря ми като малолетна да ни пазарува Бульон и Сухари с банковата ми карта (съжалението на касьорката). Другите бяхме с оклюмали глави и в предприпадъчно състояние. Аз не можех да си отлепя главата от възглавницата с изплезен от 3-месечната загуба на калция и електролити език .

В нашия случай "идиотизацията" бе приложена от Шведската държ. Каса, с помощта на държавни платени лекари и социалната служба, удряйки когато семейството ми е в критично състояние и в най-уязвимия момент, заради дългогодишните обжалвания на Марийка на диагнозозаместванията и диагнозофалшификациите (до съда), както и жалбите й от некоректна администрация през няколко години от страна на Касаата.