- Боли ни сърцето, всичко което желаем е да живеем заедно, казва Биргит Нурдльоеф.

На 13 май 1950 г. Биргитт и Пер-Йерик Нурдльоеф се заклели във вечна любов.

Сега, 60 години по-късно любовта съществува в най-висока степен. Но бюрокрацията в "Малмьо град" ги разделя един от друг.

През последните години Пер-Йерик е надживял два удара, два сърдечни инфаркта и една байпас-операция. Биргитт се е намирала до него през цялото време.

- Грижела съм се за него 8 години, Пер-Йерик е също така болен от диабет и се нуждае от много помощ. Но на края му дошло много и се преместил в Дом за възрастни хора, разказва Биргитт.

ПЪТУВА ДО ТАМ ЗА ДА СИ БЪБРЯТ

Преместването ги направило депресирани и уморени. Биргитт пътува с такси за възрастни до Дома за възрастни хора всеки ден, за да си бъбрят, за да яде и да чете книги на Пер-Йерик.

- Понякога пътувам до там само за да му държа ръка. Всичко щеше да е много по-лесно, ако ме приемеха и мене да живея в Дома за възрастни. Няма нужда да сме в един и същи апартамент, щях да се радвам ако разполагах със стая наблизо, казва Биргитт.

Но нейната умора, виене на свят и постоянните болки в ръце и крака не са достатъчни за отговорните чиновници в общината, които смятат здравето на Биргитта за достатъчно добро.

- Може да звучи твърде жалко, но това е въпрос на разходи. Трябва да приоритираме най-болните, и според нашата преценка партньорът в този случай не е достатъчно болен, казва шефът на дейността Сиив Йенсен.
...

Автор Юсефиин Сшйелд
Повече във в. Aftonbladet.se днес (28.08.2010)!

  http://www.aftonbladet.se/nyheter/article7687684.ab
 

МОЯТ ВЪПРОС КЪМ ВАС
А у Вас в България как е? Ако единия е здрав, приемат ли го в старчески дом?