Снимка: http://20th.su/tag/pioner/
  Забелязала съм... че всеки месец след около 20-то число ставам много носталгична по реал-социализма.

Разбира се, че познахте! Тази ми носталгия има директна връзка с плащането на сметките! Особено след сметката на тока у Монополист-Олигополист-Държавния Отрок ЧЕЗ с поне две нули отзад, като ми цъкнат, отново се зарейвам из 70-те години, когато тока беше, ееее. познайкте колко стотинки киловата, за вода да не говориме, зъбите ми бяха цели, в аптечката лекарства не липсваха, безплатни пионерски лагери, пионерски огньове, фиктивни карти на санатариуми, дискотеки, новобрански, цяла нощ диско, пияни села и буен градски живот.

Абе живота беше една нескончаема Фиеста! Дано да личи и от снимките! За всеки случай всичките им хора на тях са усмихнати! 

Бедни ли казахте? Бедността е относително понятие, когато цените са твърди едно 20-30 години, здравеопазването и зъболекаря, лекарствата са безплатни, книгите и транспорта - за стотинки.
 
Бедни  ли са веселите, безгрижните и щастливите хора? Които имаха правото да кажат "Тази държава, тази гора, този завод, тази планина" е И.... МОЯ?? Не знам дали днес можеме да кажем такова нещо за поддържане на здравето ни в критичен момент. Държавните блага, средствата на производството - са притежание на богатите банкери и големите фирми, разполагащи с бели роби, с ревизори и адвокати, с държавни помощи - с които не можеме да се мериме и които не можеме да конкурираме за благата - с двете ни голи ръце.  Ако ще да си изработим живота в труд  24 часа в денонощието! Безсмислено е да фантазираме, че с много и честен труд ще се сдобием с тия блага, когато данъците тепърва ще растат и данъчната система тепърва ще се развива.

Днес всеки къта бели пари за черни дни. Но няма и усмивчица на лицето ни. Не си говорим дори с най-близките ни, обвиняваме се един другиго в разточителство и мързел, камо ли да намерим време да се срещнем със съучениците си, с които не сме се виждали 30 години, или пък да следваме библейските заставки да  не заспиваме гневни. Но колкото и да затягаме колана, затъваме още повече в блатото на заробването и задължаването... на войните и на боклуците, на престъпността и на консумацията, на рекламата и на привидно задоволния, показен, но от пусто в празен, материализъм, на озлобяването и на изтощението на батерийката ни, наречена Душа, Дух и Тяло.

Много сме се променили всичките. Но към добро ли? Доброто се изписва по лицето. От доброто лицето е весело, а на душата е леко.