Снимка от сайта: http://czipm.org/sv.milica.html
  Нека помълчим в памет на тригодишната Милица Ракич, убита на 17 април 1999 г. в Батайница, в банята на родния си дом от натовска касетъчна бомба. Едно дете което заспа завинаги и не живя отредения и от Бог живот. Благодарение на забранените днес иначе по света касетъчни бомби. Нека постинга ми е повод да кажем "НЕ" на касетъчните бомби, както и да помълчим 5 минутки в памет на Милица!

Днес Милица се е превърнала в символ на невинното сръбско страдание по време на натовските бомбардировки и милитаристична агресия, продължили най-жестоко и брутално цели 78 денонощия дори без почивка за християнския празник Великден. Направените филми гледат на тия бомбардировки от позицията на най-малките бомбардирани граждани в страната - децата.

Смъртта на дете винаги е страшна загуба за всички!

КАК ГО ДОПУСНАХМЕ?

и други малцински държави ще станат велики за сметка на Югославяи, Македония ии България. Допуснахме го с дупедавните ни политици и власт. Срам ме е да кажа, в чужбина че съм българка Сърбите ни наричат "Дупедавци" днес!