От 1930 година насам между 6 000 и 7 000 деца годишно са прибирани в Швеция - КНИГАТА НА МАЙЯ РУНЦИС "ВЛАСТТА НАД ДЕЦАТА..."




Maija Runcis
 


Maija Runcis:  ”Makten цver barnen. Tvеngsomhдndertagande av barn 1928-1968” (Майя Рунцис: „Властта над децата. Принудително задържане на деца 1928-1968”)
  «КНИГА Майя Рунцис   Властта над децата. Принудително задържане на деца 1928-1968   Атлас   Книгата на Майя Рунцис за принудително задържане на деца спечели родителските сърца.   Историчката Майя Рунцис направи голям пробив с книгата си „Стерилизация в Народния дом”, която излезе през 1997 година.   С новата си книга „Властта над децата. Принудително задържане на деца в Швеция 1928-1968 година” тя продължава да прехвърля Швеция на Учрежденията (Миндигхйетссверийе) през 1900-та година.   От 1930 година насам между 6 000 и 7 000 деца годишно са прибирани в Швеция. Маийя Рунцис изучава в книга с какви мотивировки нападали учрежденията, как изглеждали ответните стратегии на родителите и жалбите и как се променяли възгледите за прибиранията през времената. Тя мисли, че прибирането на деца в най-висока степен било един въпрос на класови различия:   ”Търсели се социални дефекти, и било възприемано те да съществуват преди всичко в работническите семейства, докато жените от висшите и средните класи принадлежали на една група, която търсела и откривала грешките у работническата класа”   Оценктие на средната класа и очакванията за жизнен стандарт били аплицирани върху работническата класа и бедност, теснотия и „мръсотия” били нормални причини за прибиране. Употреба на алкохол, неспособност за изхранване на семейството, невежливостта на деца, и сексуална разпуснатост на майките били други често срещани причини.   Често имало и факт, родителите да протестират против прибиранията парадоксално за да се използуват като доказателство, че те са неспособни да се грижат за деца, след като те с това не били смятани, да се грижат за най-доброто на децата си.   Било лесно да се ужасите от много от изброените от Рунцис примери, където тя представя чисти покушения от страна на учрежденията, но един от недостатъците е, че книгата отделя малко внимание на условията на децата общо взето през този период от време... »

Йева-Лотта Хултйен, В. „Гьотеборйспоустен”, 2007-04-17 03:31



 

Препечатах го в сайта, посветен на геноцида над българите:
http://genocid.ucoz.ru/
Накрая май ще излезе, че геноцидът е насочен срещу цялата бяла раса.

Ами по това време шведските деца са били изключително руси - значи с бяло-руса коса. Деца-брюнетчета едва ли е имало и много-много рядко. По-скоро са изземани децата на бедните работнически семейства, за да "облагородяват" арийската им раса чисто генетически и биологически. Същата политика се води в нашия семеен случай днес. А пък в затвореното им отделение имаше и 2-ма мюсюлмани и дори щерка на социална служителка, която сама я беше съобщила и оставила на принудителни невролептици, защото момичето заминало като сервитрьорка в Испания с гадже музикант там и пробвала някакъв наркотик. Тъй, че всички извън Матрицата се наказват тука профилактично и превантивно. А мюсюлмани и славяни влизат в тая мразена тук социална група, както и родоотстъпници и предатели като това момиче, както вероятно гледат на нея.
Докато лоялните мюсюлмани и югославяни, румънци се награждават с платена работа, вижте милионерските фасони на шефът на психиатричното отделение. Баща му е от Румъния гинеколог той едва ли е ходил на курсове по шведски и е социализиран но синът му като е лоялен на властта, е довел цялото си семейство и всички са на работа в болниците им.

Тъй, че изводът важащ за ситуацията ДНЕС у моя милост е, че шведите делят на 2 групи емигрантите си: на лоялни и нелоялни. Нелоялните се избиват или се затварят в хилядите им празни затвори за дисиденти за различни възрасти.Лоялните се награждават като учрежденията уреждат целите им семейства на постоянна работа и тлъста заплата. Разделението не е по етнос. А по лоялност към Матрицата и Властта.