Препечатвам една статия от блога на г-н Борис Танушев, както и някои от коментарите към нея за да разширим темата за навлизащото и в България през месец април 2010 г. доносничество на национално ниво (нещо което е много жалко за демократична и свободолюбива България, с чиито закони иначе до април 2010 г. се гордеехме)!

Коментар към снимката:
Злощастната идиотизирана от френски доноснички-злеплатени пенсионерка и власти, българска многодетна майка г-жа Танушева със злощастните откраднати й деца, на които България е длъжна съдействие, натиск на всички нива върху френските власти и помощ за да ги върне в България! Апел към политици, организации и медии - не се майте! Днес помощта ви е нужна! Помагайте! Или бойкот на Франция!
Френски магистрат ми отне всичките деца

Въведение:
Наскоро българските медии отбелязаха две години от освобождаването с френско посредничество на медиците ни от либийския затвор. Също така наскоро, но вече в самата Франция, магистратите от висшия съдебен съвет решиха, че техен колега съдия следовател, вкарал неоснователно в затвора, само по донос, за срок от 1 до 3 години 18 души в така наречената афера от Утрo (l"affaire d"Outreau), не заслужава да получи по-строго наказание от едно обикновено мъмрене, въпреки че образуваната по случая парламентарна комисия изкара на показ произволните действия на този съдия.
Общото, което се наблюдава и в двата случая е, че висшата френска администрация се оказва по-меродавна от обичайното съдопроизводство и му налага решения, които са не правно, а властово обосновани. По исторически причини носител на известното „държавата това съм аз” във френското общество е чиновничеството – социален слой, даващ едновременно защита и власт на ощастливените да му принадлежат индивиди. И до днес кариерата на държавен служител води класацията в предпочитанията на средно статистическия французин, като по-доходоносна и по-сигурна от тази в частния сектор. Веднъж издържал конкурса за чиновник, въпросният служител, с допенсионно осигурения си държавен пост, получава един вид предварителна индулгенция за бъдещите недоразумения, които действията му биха предизвикали.

При толкова ясно отдадено предпочитание към въпросния статут, осъществяваната от чиновничеството държавна регулация на френското общество има тенденция да се самодоказва и самоподдържа. (само в централното кметство на Париж има заети два пъти повече чиновници, отколкото във всичките институции на Европейския съюз взети заедно). Затова се стига и до парадокса веднъж взето някакво решение от овластен чиновник, дори и да е погрешно, то трудно (ако не и невъзможно) да бъде променено.

Конкретният случай:

Във Франция има законодателство в защита на децата, според което, те могат да бъдат отнемани от родителите им дори и да са чужденци, ако последните не се грижат добре за здравето им, не ги изпращат редовно на училище или пък се държат лошо с тях. И това може да става по експресни процедури, без първоначално решение на съда, единствено по преценка на социалните служби, които в тези случаи реагират изключително по сигнали, които често пъти не представляват нищо повече от обикновени доноси.

Трябва да се знае, че във Франция доносничеството не само е толерирано, но и поощрявано (ако примерно някой съобщи за случай на укриване на доходи от трето лице той получава отстъпка в данъците си). Доносът (термина там няма пейоративен смисъл) е легална база за намеса на администрацията и едно от средствата за осигуряване на препитание на стотици хиляди служители, както е в случая с индустрията, в която се е превърнала разделянето на деца от родителите им. По официални данни всяко второ дете от сигнализираните се оказва впоследствие неправомерно отнето от родителите му.

Такъв е и случаят на моето българско по произход семейство, при който и четирите ни деца бяха отнети (април 2008 г.) от френските социални служби по донос (за да се „легализира”, доноса впоследствие бе включен изцяло във формално проведената социална анкета) и пласирани разделено в приемни семейства. - Деца, които тогава бяха на 13, 7, 5 и 2,5 години, и които никога преди това не са били в лошо материално състояние – аз работех на постоянен договор в Страсбург, не са били малтретирани или в недобро здравословно състояние, винаги са били измежду първите по успех в класовете си. Но тази, която скалъпи доноса срещу нас, французойка, беше мотивирана от факта, че придобивайки правото да се грижи макар и само за едно от децата (най-голямото) получава всъщност редовно отпусканата за това от държавата парична помощ в размер на една работна заплата.

Между другото, каква е представата, която се изгражда във френските медии за българите (извън отзвука за медиците ни в Либия)? - Ако по тамошната телевизия минават от време на време репортажи за нас, то те основно са свързани с  далаверите на българските цигани, на които никога  не се споменава етническия произход (което в крайна сметка би било нормално), а само това, че са българи, за разлика от техните френски събратя, с които те са във връзка, и за които изрично се подчертава, че са от цигански произход. Поучително в това отношение е да се прочетат и статиите във френските енциклопедии посветени на Тракия, Добруджа, Македония където българите, турско според авторите им племе, са представени като нашественици по въпросните земи.

И за да се върна на темата с децата – тя, извън предубедеността срещу нас българите, е и тясно свързана с насаденото във французите убеждение за непогрешимост на държавните им служители. – При веднъж взето решение за отнемане на деца от съответните служби, целта на задължителната последваща съдебна санкция за това действие е не толкова да се търси истината, колкото да се оправдаят на всяка цена вече взетите мерки – т.е. в сила влиза постулата за непогрешимост.

Ето защо френският съдия, за да съчетае явното несъответствие между фактите и предприетите вече действия (нещо като нашенското, първо бият после питат), ни изкара нас родителите неадекватни, а оттук и неспособни да се грижим за децата си. Механизмът е съвсем прост. Назначава се психиатрична експертиза, като на експерта се предоставят материалите от доноса, добили „легитимност” чрез включването им в рапортите на „социалните”,  без да се уточнява, че те не са дебатирани или конфронтирани като факти.

От тук нататък, на „експерта”, на който и през ум не му минава да подложи на съмнение авторитета на съдията, решава, че родителите са параноични, тъй като оспорват очевидните „факти”, а и „ригидни”, след като не приемат вмешателството в личния им живот на службите, които, според официалната теза, не желаят нищо друго освен добруването на семейството. Така съдията, веднъж получил обратно „експертизите”, може вече да твърди, че „резултатите им потвърждават направените наблюдения”!

Въпреки, че притежаваме български контра-експертизи, които доказват обратното - че сме нормални и любещи родители, те бяха подминати с мълчание – идентично на начина, по който и експертизите на френския професор Люк Монтание бяха отхвърлени от либийският съд. Без никакво основание съдията удължи  с още една година (през април т.г.) отнемането на децата ни, служейки си между другото и с аморалната манипулация, че те, разпитвани не в наше присъствие (това е позволено от френският закон), вече не искали да се върнат при нас. А когато ние твърдим, че пред нас те декларират точно обратното, ни се заявява, че те го правели  това от страх пред нас. И въпреки че имаме право да ги виждаме само по час и половина едва два пъти в месеца, поотделно аз и жена ми и един път заедно, в затворено помещение и в присъствието на френски надзирател, беше ни отнета и възможността да ги чуваме по телефона под предтекст, че говорим с тях предимно на български и това не позволявало да бъдем адекватно подслушвани!

За съжаление, апелативният съд в нашия случай с нищо не надхвърли „обективността” на първоинстанционното решение. Вместо да търси дали има реални основания за постановяването на подобна присъда, той се занимаваше главно с въпроса как се изпълнява наложеното ни вече разделение от децата. Адвокатката, която ни защитаваше тогава, беше достатъчно откровена с нас и ни заяви следното „Ако вие се признаете за виновни, имате между 10 и 15 % шанс да си върнете децата, ако отричате – никакъв”.

Несъстоялата се санкция от второинстанционния съд даде впоследствие основание на детския съдия да стовари върху нас с цялата му тежест административния произвол, с който разполага и който произтича от статута му на безнаказанност (виж по-горе аферата Утро). От тук нататък всеки път, когато успявахме да предизвикаме ново съдебно дело (общо 6 досега), ни се отговаря, че апелативният съд вече бил дал право на съдията, и нашите доводи са отхвърляни, без да се разглеждат. – До касационния съд още не сме стигнали, тъй като за там се чака средно около 2 години.

Върхът на това „правосъдие” обаче беше, когато съдията в предпоследното заседание, пред 5 души свидетели, заяви приблизително следното – че докато аз обжалвам неговите решения, не съм готов да видя децата си и това състояние на нещата може да трае още години! – Съвсем неоснователно, като мотив за отказ за връщане на децата,  ни се приписва факта, че аз и жена ми отказваме да сътрудничим със социалните служби. Но това просто не е възможно, ако им откажем каквото и да било, те изцяло ще ни забранят свижданията с децата ни. Но според тяхната интерпретация, щом ние обжалваме присъдата, значи не я разбираме (отново тезата за непогрешимост на службите), а щом това е така, значи те не могат да работят с нас, т.е. да ни превъзпитават, а оттук и извода, че оставаме опасни за децата си! Между другото, за да сме разберяли смисъла на взетите от тях мерки, ни се предлагат и редовни психиатрични консултации – звучи познато нали? – несъгласните при психиатър!
В последното засега дело свързано с децата ни (през август т.г.), – за възможността те да бъдат гледани от баба им и дядо им, несменяемият, както това е според закона, детски съдия, за да отхвърли това наше искане е написал в мотивите си, че децата, без въобще да са питани за това, не били изявили желание да бъдат с баба си и дядо си. А и ако излезели от приемните семейства, щели да бъдат отново травмирани, т.е. логиката е – вярно е, че те са били подложени на психически стрес при откъсването от родителите им, но защо отново да се подлагат на това страдание? – т.е. една съдебна инстанция по законов път оправдава похищението на деца – те могат и да не се връщат на близките им, след като това отново ще ги травмира

Отнеха ни ги на 25 април 2008, рождения ден на сина ми, който навършваше 7 години. Стана брутално, отведоха ги разплакани направо от съдебната зала, без да ни отпуснат 15 дневния срок, предвиден от закона за адаптацията им към раздялата - предтекста беше, че щели сме да избягаме в България! Най-малката ни дъщеричка тогава беше само на 2,5 години и беше започнала вече да произнася думи, но шокът от раздялата й запуши устата за близо 10 месеца и сега тя разбира само, когато й се говори на френски. Синът ми оттогава много често е тъжен, а и той и по-малката му сестричка са започнали да се изпускат по малка и голяма в леглата си. Нямат право на кореспонденция, позволяват им да получават само съвсем дребни подаръци и не ги оставят да бъдат с нас поне през ваканциите, както това е практиката за французите. 
Колкото до възможността да се завърнем окончателно в България и поради тази причина да искаме да ни се предоставят децата, от социалните служби ни бе заявано, че те не само няма да бъдат върнати ако си заминем, ами напротив, ще бъдат сметнати за изоставени и дадени за осиновяване! От което следва, че ние официално сме заложници на френската държава!

Какво друго още мога да добавя след този финален „институционен” акорд, освен наблюдението ми, че не е достатъчно да нямаш в държавното си наименование определението „Джамахирия”, за да претендираш за правова държава. Още по-малко можеш да претендираш за учител в областта на човешките права, когато в ролята на такъв си оставил да се изживява безнаказано бюрокрацията.

Борис Танушев

П.С. Българското посолство в Париж е в течение на случая, но намесата му засега е безрезултатна. Колкото до медиите – за съжаление, имат повече място за жълтата си хроника, отколкото за съдбата на български деца.




НАШИЯТ КОМЕНТАР:
Шведската държ. застрахователна каса чете на г-жа Томова 4 часа морал, вместо обичайното раздаване на книжка на новородено дете, с упрек към майката, защо не е абортирала детето (бременността й е абс. нормална). 6 години по-късно и социалната служба вместо да помогне на Томова, когато е малтретирана и й предостави телефон, от вратата й четат конско, в присъствието на вече роденото и 6 годишно дете, защо не е "абортирано". След няколко месеца и психиатърът в Затвореното отделение също й чете морал, защо не е "абортирала третото си дете".
 Законите в света, подписани от Швеция, не забраняват на майките-ревматици да си  раждат колкото деца си искат, обаче. Въпреки това, на теория нещата звучат по един доста демократичен начин, и всяка вечер шведските политици и журналисти се надпреварват по шведската телевизия да си разкрасяват държавата и законите. Но на практика локалния расизъм надделява със своите собствени генетични ограничения и не е подвластен на централната власт.( Или "Ако държавата пожелае - може да ти смени и името и пола и да осъмнеш мъж!" беше ми казвал съпруга, роден в Швеция. Преди години не го разбирах, но днес след 9 години ходене по мъките го разбирам прекрасно! )

Въпреки с часове морализирането за несъстоялия се преди цели 6 години (! за бога, защо не оставите сина ми на мира да се радва на живота!) аборт, на срещи, тия същите власти не закъсняха с Гонитба на децата с цел - осиновяване в три различни семейства на техни приятели, и таймингът им бе по време на критична епидемия на семейството от хелминтоза пипната на плажа в новия град в Поморие. Двама лекари  и приятели на соц. служби в Уддевалал, укриват 12 хелминтозни проби на Марийка и дъщеря й Р. и отричат хелминтите, приписвайки ги на Марийка за "фобия от червии" и "самовнушение" , което пък доразширяват до "агресивност", за това, че Марийка е изпълнила заръките на инфекц. отделения и е взела проби с фесес за лабораторни изследвания, назначени от инфекц. лекарки в Болницата и от лаборантка в Института по заразни болести в гр. Упсала. Джипито й не признава знанията и действията на тия институции са приписани на Марийка за "психична болест". В действителност джипито, 1 инфекц. лекар и соц. секретари са съпричастни в опит за убиване на децата спирайки инфекциозното им лечение и замествайки го с нужда от от тях измислено, психотерапевтично спешно лечение.
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА НА Г-Н Б. ТАНУШЕВ:

13. semtomovi - децата на емигрантите - опитни зайчета за шведската лекарствена индустрия днес
17:56 Г-н Танушев,
да не забравя да ви попитам: А вашите деца викаха ли ги на разни опити на лекарства?
Защото аз откакто родих, в пощ. ми кутия взеха всяка седмица да валят разни повиквателни-анкетни листове с молба децат ами да участват в разни експерименти на лекарства. Най-различни лекарства. Швеция не внася лекарства като България в аптеките си от цял свят. Тя е на самозадоволяване и притежава огромни вътрешни лекарствени монополи. Тия лекарства все пак трябва да се тестват върху някого. Тук в картинката влизат емигрантите, които са една осма от населението на държавата.
Аз не съм родила деца за опитни швдски зайчета.

А у Вас съществуваше ли подобен проблем?
С уважение:
М. Томова-К.
 
12. semtomovi - многодетната майка е идиотизирана във Франция и Швеция днес, ако е емигрантка, за да й гепнат децата
17:31 Ами и нашия случай е същия. На нас, многодетните майки, обществото трябва да ПОМАГА! в МОЯ СЛУЧАЙ именно обратното, откакто се разболях тежко от ревматизма, касата ни изключваше по 5-11 месеца годишно без пукната пара, болна с три деца и сама бях! После изчакваше винаги периодите в които сме с тежки инфекции или животозастрашителни критични епидемии (хелминти), за да удари с диагнозофалшификация и с идиотизация - затвори ме за 34 дни без да ми разреши да си взема сбогом с децата и ме натрови там, и устрои истински Лов на вещици на горките останали сами деца у дома, прекъсвайки им бульонената диета и лечението! Това ако са грижи за многодетната майка - здраве му кажете! Елате в нашия сайт да четете записи на достоверни материали, за да видите в какъв АД съм живяла от 2001 г. насам в Швеция. То и в БГ че не дават пари на майката не дават. Социалните служби от вратата ме помолиха да се върна там откъдето идвам. Напразно очаквах някакви офиси или Бюра за преадаптиране и връщане на недоволните от чужбина емигранти. То и това си е геноцид да ви оставя с 34 лв детски и да живеете от подписи. Но в Швеция едната ръка ви дава а другата ви напада, затваря, трови и убива - което е още по-лошо! В България сме бедни, но поне... живи!
А през реалсоциализма многодетната майка получаваше купони, помощи, медали.
Няма и следа от оная благодарност към майката.
Днес ни идиотизират, и гледат да си запълнят с нас бройките в празните им домове, за да им вървят акциите във Франция и Швеция! И през това време да ни разпокъсат и осиновят на техни приятелки децата ни!
Мен докато бях бездетна 12 години никой в ШВеция не ме е закачал. Откакто родих децата живота ми стана АД. Решили ли са да ги вземат - ще ви направят луди. Имах поне 3000 души против мен. Ту се пребориш и обжалиш 1 расист и фашист, комплотт и саботаж ти подготвя с документация в досието ти и те черни следващия. Живота на многодет. майка-емигрантка е ад!
България ако не реагира, я чака подобна съдба!
С уважение
Томова-К

11. semtomovi - Доносничеството и Информатотьорството са пред мед. свидетелства и пред дипломите в Швеция
17:14 В ШВеция дори има нещо като ДОБРОВОЛНА ПРОФЕСИЯ - ИНФОРМАТОР. Най-често такива стават наемателки, най-дълго живяли на адреса - тарторки с ниски народни пенсии. Но като такива се предлагат и медицинските сестри и учителките (посетете нашия сайт тука и по-специално на тази тема с информаториките в училище е записа на телефонен разговор на моето оплакване на главния шеф на шведската социална служба в расисткото шведско градче Уддевалла!). В средата на 90-те години дори шведският държ. глава социал-демократът Йоран Персшон поощряваше по шведската телевизия доносничеството и беше открил нова телефонна линия. Непрекъснато в кадър призоваваше населението да доносничи на определен телефон ако се съмнява в един списък с неща. Доносничеството важи пред медицинските свидетелства. Тая практика май за пръв път влиза сега от месец април 2010 г. и в Бълария. Има някакъв нов закон и в БГ според който са нужни 2 доноса без свидетел за да ви ококошарят. опасна зона на фашизма. Жалко ще е ако и България се поддаде. България би трябвало да се гордее с обективността и неутралността си, а не да се поддава на национал-фашистки временни антихуманни тенденции.
С поздрави
М. Томова-К


9. анонимен - И това във Франция????
10.04 10:02 Не мога да го проумея-това да се случва във Франция,във 21 век,в държава с претенции за демократичност....Няма думи...Съчувствам ви,скъпи родители...би трябвало да се сезира Европейският съюз.Нали нас непрекъснато ни заплашват,че имаме закони ,които са в противоречие с демократичните принципи ?При нас всички се жалват в Страстбург-дали това не е решение.Явно на френските закони не може да се разчита... цитирай
 
10. анонимен - Не се предавайте!
10.04 11:27 Ужасена съм,но не и изумена!Явно Западът отново проявява познатото си лицемерие,двойни стандарти и мания за величие!Не се предавайте! цитирай



2. анонимен - Не мога да повярвам, че това се сл...
12.11.2009 13:21 Не мога да повярвам,че това се случва в държавата, която има претенции да бъде най-демократична в Европа. На запад май само се демонстрира грижа за човека, но в основата са парите. На изток отношенията са по-примитивни, но по-естествени,непринудени ои човешки. Това е моето впечатление. цитирай

 

Забравих да допълня по темата за доносничеството, че соц. служби в кв. Долаберй, Уддевалла се амбицираха и ми устроиха 4 разследвания от 2004 г насам до 2007 г, с лични мотиви - за да си отмъстят, че бях подала жалба в полицията против стоулкинга (манията за преследване) на една възрастна дементна тяхна информатьорка-тарторка, която бе живяла над 40 г. под наем на ул. Х. 5, пък Марийка се беше току-що нанесла с децата и децата се оказаха в полезрението на въпросната тарторка-информатьорка, която ги преследваше и тормозеше с лъжливи обвинения че рушели дърветата и ги подтикваше да напуснат Швеция и да се върнат там откъдето са дошли. Те плачеха често заради нея. Веднъж тя атакува с лилаво лице и наслюнчва лицето на сина ни в общата колективна пералня и устройва нещо като обществен процес там обвинявайки Марийка, която дамата изобщо не познава (!) че била лоша майка. Това идва от тази дама, чиято дъщеря е изнасилена от съпруга й. Но тя е очевидно приятелката на двете социални следователки. В Малкото градче човек се натъква на много стари социални мрежи от контакти и не е способен да предвиди кой на кого е приятел и от учрежденията чии интереси защищава. Тези взаимозависимости, обаче соц. служби в България ги проумяха, въпреки лъжливото писмо в извънразследващо време, сторено вече през личното й време на шв. соц. секретарка г-жа К. Р. до София. В България тя не намери подкрепа, а се беше наела да посещава болници и да ни иззема и унищожава журналите с доказателства за лекуваната в три болници хелминтоза! Дори беше иззела ролята на дет. здр. служба психиатъра и ми бе променила историята и живота до неузнаваемост заблуждавайки колегите си в България. Надявала се е да ги командва като животни от Уддевалла! Ами те най-вероятно ни имат за маймуни от джунгла и за джунгла, която да управляват от Севера, както си е мечтал и Хитлер на времето.