Вейо Импуула:

„Погрешното диагностициране и принудителното хранене с лекарства“

 

ПРЕВОД ОТ ШВЕДСКИ ЕЗИК.

ШВЕЦИЯ. МРЕЖАТА.

„И тогава псевдодокторът казва, „Дааа, ти си бил психично болен“ и после псевдодокторът се опитва да накара човека да си пие химикала. Един химикал чиито странични ефекти са по-лоши от полезните, един химикал, който в повечето случаи убива.“

 

Начинът на обществото да създаде и да се погрижи за психично болните си:

Първо и главно, дефиницията „психично болен“ се поставя от обществото върху индивида по един абсолютно прекалено лесен и безотговорен начин. Още когато един индивид се среща с един така наречен „псевдодоктор“, с един „психиатър“, с един прекалено добре платен вярващ човек, с един човек, който не може да докаже наличието на болест, то този псевдодоктор в рамките на първите десет минути от разговора му поставя една подозирана диагноза. Тя звучи обикновено така: „психоза или органична психоза“.

Ако запитате псевдодоктора щу значи тва, „можете ли да ми докажете, че страдам от това и това?“, то псевдодокторът казва „Не...това аз не го мога“. „Но в такъв случай не може да съм болен от някаква болест, ако не можете да ми го докажете, че имам ли я тази там болест, или я нямам...?“

 

Тогава псевдодокотър казва: „Не, не, нееее. Ти СИ психично болен!“.

 

След което псевдодокторът се опитва да накара човек да си взима химикала. Един химикал, чиито странични ефекти са по-страшни от действието му, един химикал който в някои случаи убива.

 

Един химикал, който го гледаме как се приема от другите, от другите клиенти (пациенти), от така наречените „псевдоболни“, които се разкарват наоколо подобно на призраци. Дрогирани призраци в различните отделения. Някои от тях се насират от лекарствата, други се напикават от тях, трети са пуснали пяна на устата. Други пък получават мускулни спазми и конвулсии (подскачат) в мускулите на лицето си, други пък се тресат (треперят), повечето са с неадекватни втренчени празни изражения на лицето, тези псевдоболните.

 

В продължение на следващите срещи с тези псевдодоктори, които между впрочем се придържат към идентична схема по планиране на времето си (разговор 10 минути, максимум до 10 минути), то псевдодокторите изслушват описанията на клиентите (на псевдопациентите) на преживявания, или на опити на преживявания. Защото клиентът се намира в някаква степен на жив, паранормален ад, и е в различна степен затруднен да дефинира своя паранормален ад.

 

Псевдодокторът, или така нареченият психиатър преценява клиента (пациента), опитва се да отгатне дали той е заплаха или не е. И дали той въз основа на своите си преживявания да бъде унижен с едно затваряне или да не бъде, да бъде унижен с едно незаконно заключване или не.

 

Псевдодокторът функционира като една модерна врачка на души. Един врач (врачка). Защото без да има нужда да докаже никакви нещица като болести, то докторът разполага с властта на своята вяра, с властта да унижи човека.

 

През времето, което следва, докторът заповядва рентген на черепа. Най-често той не доказва никакво отклонение.

Те мерят електричество в мозъка, и най-често то не показва нищо погрешно, но някъде на този етап пациентът (клиентът) вече разполага с една диагноза, една диагноза която е или шизофрения, или психоза. На този етап на клиента (пациента) вече са предписани тежки лекарства, невролептици, психофарматици. Срещу една диагноза, която не може да бъде доказана. Следователно нея я няма, следователно не сте болен.

 

На този етап пациентът (клиентът) се е срещал с псевдодоктоа (лекарите) може би общо за половинчасов разговор, тотално пресметнато. Какво става по време на тези разговори? От къде изсмукваме психическата диагноза? Къде се вижда с каква отрова да бъде излекуван този клиент (пациент)?

 

Тези пациенти, които го поставям под съмнение, как можете да им назначавате лекарство срещу една болест, от която вие не можете да докажете, че те страдат, тези пациенти, за които аз питам: „какво ще стори това лекарство с моя мозък, с моето тяло?“, за тях псевдодокторът казва, че то щяло да възвърне един химичен баланс в твоя мозък.

 

„Ау, колко фантастично звучи!“ - възкликвам аз, но тогава би трябвало първо да проверите моя мозък и неговата биохимия, защото за да възвърнете един баланс, то би трябвало преди това да научите какво би трябвало да бъде възвърнато и какво не. Първо трябва да откриете еди кой си там химичен баланс, който да се намира в небаланс.

 

Това обаче, докторът е забравил да го извърши по мене. „Та Вие никога не сте се погрижили да ги дирите тия небаланси, как може докторът да знае, че те са в небаланс, да, химикалите в моя мозък?“.

 

На този въпрос докторът не дава отговор, но следващия път, когато се видим, за 10-минутен разговор, то докторът се опитва да ми лансира нов химикал. Едно ново лекарство, и аз казвам следното: „но, докторе, аз не мога да пия химикал против една болест, която твърдите, че имам, но не можете да я докажете, че е там?“.

 

Да, съществуват може би десетки хиляди хора, които са унижени с тези псевдощемпели, които ги затравят, защото лекарите не желаят да си признаят, че тези хора страдат от нещо друго, освен внушение.

 

Има хора които умират от тези лекарства, все още в този свят, макар и сигурността да е подобрена. Да, повече и повече хора умират, защото трябва да се отчита индивидуалната химия, и трябва да се вземе под внимание дали на съответния човек му понася съответното лекарство или не. Това те го контролират днес посредством една кръвна проба, но хората умират все още.

 

Това ненормално високо унижение е невъзможно да бъде измерено. Изразено в страданието на тези хора, където на мнозина им отнемат свободата по време на много дълги периоди от живота им. Защото на тези хора се гледа като на опасност за обществото, макар че повечето не биха навредили дори на муха.

 

Тъй, като хората не се стремят доброволно към това захранване с лекарства, то няма нужда от много преди обществото да е затворило тези хора, преди дори да е доказало наличието на заболяване, защото обществото разполага с правото с принуда да зтвори тези хора.

 

Ако те не приемат лекарствата доброволно, то системата принуждава тия хора да се съгласят на различни „лечения“ с инжекции, или с други думи, на убождане в дупето с тежък невролептик или психофарматик. Да, тези лекарства, с които разполагат срещу заболявания, които не съществуват, които не могат да бъдат доказани индивидуално... Защото доказателството е един вярващ лекар. Що за специализирани знания има обаче този лекар за да може да види от какво страдат хората, и с кой химичен препарат да бъде захранен клиента (пациента), това, уви, за мен си остава загадка.

 

С що за игри на гатанки се занимават те? От тези хора, върху които се натъкнах по време на тези години, през които аз съм се борил против учрежденията, срещу здравеопазването, повечето са опитали всякакви форми на химични препарати под формата на невролпетици и психофармацевтични препарати, които съществуват.

 

И всеки път когато лансират ново лекарство-чудо, виждаме и повечето от тях в едно Затворено отделение под експеримент с именно това лекарство. КОЕТО ДОКАЗВА, ЧЕ СЕ КАСАЕ ЗА ЕДНА ДЕЙНОСТ ОТ РОДА НА ОПИТИТЕ С ЖИВОТНИ, НО С ХОРА, ВМЕСТО ЖИВОТНИ.

 

Автор:

Veijo Impola, търсещ истината

в поредицата „Тяло и душа“,

www.sourze.se

Източник:

http://www.sourze.se/Felaktig_dianosticering_och_tv%C3%A5ngsmedicinering_10667663.asp

 

 

екшън,трилър и грусел

Тука точно не пиша аз, еми превеждам за нашата действителност, какво други хора са написали. И как я възприемаме нашата втора родина тука. Когато пиша аз си го указвам, че е мое, за да не се бърка с чуждите неща.

Това специално е написано от някой друг изпаднал германец, в случая подозирам националността изпаднал (като мене) финландец. Казва се г-н Вейо, мисля, си, че е мъж, но може и да се лъжа, и да се окаже женско имен. Не знам, няма ме хич по финската култура, а и в моето отделение имаше един много ерудиран мъж от Финландия, чийто писателски мозък разбиваха с невролептичен коктейл от няколко хапа. И успяха за 3 седмици време само с "Респирдол". Ефективни са тия химикали.

Само да ви докопат вас от блог.бг с всичките ви фантазии и на писатели и поети, така ще си напълнят отделенията тука. О, боже дано да не се докопат до артистичната ни българска колективна психика! )